ТЕКСТОВЕ 6 – 7
TEXTS 6-7
Текст
Texte
буддхир авяктам ева ча
индрия̄н̣и дашаикам̇ ча
пан̃ча чендрия-гочара̄х̣
buddhir avyaktam eva ca
indriyāṇi daśaikaṁ ca
pañca cendriya-gocarāḥ
сан̇гха̄таш четана̄ дхр̣тих̣
етат кш̣етрам̇ сама̄сена
са-вика̄рам уда̄хр̣там
saṅghātaś cetanā dhṛtiḥ
etat kṣetraṁ samāsena
sa-vikāram udāhṛtam
Дума по дума
Synonyms
маха̄-бхӯта̄ни – велики елементи; ахан̇ка̄рах̣ – фалшиво его; буддхих̣ – интелигентност; авяктам – непроявеното; ева – несъмнено; ча – също; индрия̄н̣и – сетивата; даша-екам – единайсетте; ча – също; пан̃ча – пет; ча – също; индрия-го-чара̄х̣ – обектите на сетивата; иччха̄ – желание; двеш̣ах̣ – омраза; сукхам – щастие; дух̣кхам – нещастие; сан̇гха̄тах̣ – съвкупността; четана̄ – признаците на живот; дхр̣тих̣ – убеждение; етат – всичко това; кш̣етрам – полето на дейностите; сама̄сена – в резюме; са-вика̄рам – с взаимодействия; уда̄хр̣там – се определят като.
mahā-bhūtāni: les grands éléments; ahaṅkāraḥ: le faux ego; buddhiḥ: l’intelligence; avyaktam: le non-manifesté; eva: certes; ca: aussi; indriyāṇi: sens; daśa ekam: les onze; ca: aussi; pañca: les cinq; ca: aussi; indriya-gocarāḥ: objets des sens; icchā: le désir; dveṣaḥ: la haine; sukham: le bonheur; duḥkham: le malheur; saṅghātaḥ: l’agrégat; cetanā: les symptômes de la vie; dhṛtiḥ: la conviction; etat: tout ceci; kṣetram: le champ d’action; samāsena: en résumé; sa-vikāram: avec les interactions; udāhṛtam: exemplifié.
Превод
Translation
Петте велики елемента, фалшивото его, интелигентността, непроявеното, десетте сетива и умът, петте обекта на сетивата, желанието, омразата, щастието, нещастието, съвкупността от материалните елементи, признаците на живот и убежденията – всички те съставляват полето на дейността и неговите взаимодействия.
Le champ d’action comprend, en résumé, l’ensemble des cinq grands éléments, le faux ego, l’intelligence, le non-manifesté, les dix organes sensoriels, le mental, les cinq objets des sens, et leur agrégat. Le désir et l’aversion, la joie et la peine, les symptômes de la vie et les convictions relèvent pour leur part des interactions du champ.
Пояснение
Purport
От авторитетните твърдения на великите мъдреци, от ведическите химни и от сентенциите на Веда̄нта сӯтра става ясно, че съставните елементи на този свят са следните. На първо място съществуват земя, вода, огън, въздух и етер. Това са петте велики елемента (маха̄-бхӯта). След тях следват фалшивото его, интелигентността и непроявеното състояние на трите гун̣и на природата. Има също така пет сетива за придобиване на знание: очи, уши, нос, език и кожа. След това са петте действащи сетива: глас, крака, ръце, анус и полови органи. Над сетивата стои умът, който се намира в тялото и може да бъде наречен вътрешно сетиво. И заедно с ума, стават общо единайсет сетива. После следват петте обекта на сетивата: мирис, вкус, форма, допир и звук. Съвкупността от тези двайсет и четири елемента се нарича поле на дейността. Ако аналитично изучава тези двайсет и четири елемента, човек много добре ще разбере полето на дейността. Освен това има желание, омраза, щастие и нещастие, които са взаимодействия, представящи петте елемента в грубото тяло. Признаците на живот, представени от съзнанието и убежденията, са проявления на финото тяло – ум, его и интелигентност. Тези фини елементи също се включват в полето на дейностите.
Selon les grands sages, les hymnes védiques et les aphorismes du Vedānta-sūtra, le monde est constitué de terre, d’eau, de feu, d’air et d’éther, qu’on appelle les cinq grands éléments (le mahā-bhūta). On trouve ensuite le faux ego, l’intelligence, les trois modes d’influence de la nature matérielle à l’état non manifesté, les cinq organes de perception des sens par lesquels nous acquérons la connaissance (le nez, la langue, les yeux, la peau et les oreilles), et les cinq organes d’action (la bouche, les jambes, les bras, l’anus et les organes génitaux). Au-delà des sens se trouve le mental, qu’on appelle aussi sens interne, ou onzième sens, puis les cinq sortes d’objets des sens: l’odeur, le goût, la forme, le toucher et le son. L’agrégat, c’est-à-dire l’ensemble de ces vingt-quatre éléments, constitue ce qu’on appelle le champ d’action, dont l’étude analytique permet d’acquérir une compréhension solide.
Le désir et l’aversion, ainsi que la joie et la peine, sont les manifestations des cinq grands éléments du corps physique, les produits de leurs interactions. Les symptômes de la vie, que sont la conscience et la conviction, sont des manifestations du corps subtil – le mental, l’intelligence et le faux ego. Ces éléments subtils sont également inclus dans le champ d’action.
Петте велики елемента са грубо проявление на фалшивото его, първичната му форма, наричана материално съзнание (та̄маса-буддхи) или „интелигентност в невежество“. Това представлява непроявеният стадий на трите гун̣и на природата. Непроявените гун̣и на материалната природа се наричат прадха̄на.
Les cinq grands éléments (mahā-bhūta) sont une représentation grossière du faux ego, qui à son tour représente le premier stade du faux ego techniquement appelé « conception matérielle de la vie », ou tāmasa-buddhi, l’intelligence dans l’ignorance. Ceci représente ensuite l’état dit non manifesté des trois modes d’influence de la nature matérielle, le pradhāna.
Този, който иска да разбере в детайли двайсет и четирите елемента, както и взаимодействията между тях трябва да изучи по-подробно тази философия. В Бхагавад-гӣта̄ е дадено само резюме.
Pour connaître en détail ces vingt-quatre éléments et leurs interactions, dont la Bhagavad-gītā ne donne ici qu’un simple aperçu, il faut étudier en profondeur cette philosophie.
Съвкупността от всички тези елементи образува тялото, което претърпява следните шест промени: то се ражда, расте, съществува известно време, възпроизвежда се, започва да старее и накрая изчезва. Следователно полето е материално и временно, за разлика от кш̣етра-гя – познавача, неговия собственик.
Le corps, qui est la somme de tous ces éléments réunis, traverse six étapes: il naît, grandit, se stabilise, se reproduit, dépérit pour finalement mourir. Le kṣetra, le champ, est par conséquent matériel et impermanent, contrairement au kṣetra-jña, le connaissant du champ, son possesseur.