ТЕКСТ 34
34. VERS
Текст
Szöveg
кр̣тснам̇ локам имам̇ равих̣
кш̣етрам̇ кш̣етрӣ татха̄ кр̣тснам̇
прака̄шаяти бха̄рата
kṛtsnaṁ lokam imaṁ raviḥ
kṣetraṁ kṣetrī tathā kṛtsnaṁ
prakāśayati bhārata
Дума по дума
Szó szerinti jelentés
ятха̄ – както; прака̄шаяти – осветява; еках̣ – едно; кр̣тснам – цялата; локам – Вселена; имам – това; равих̣ – Слънце; кш̣етрам – това тяло; кш̣етрӣ – душата; татха̄ – по същия начин; кр̣тснам – цялото; прака̄шаяти – осветява; бха̄рата – о, сине на Бхарата.
yathā – ahogyan; prakāśayati – beragyogja; ekaḥ – egy; kṛtsnam – az egész; lokam – univerzumot; imam – ez; raviḥ – a nap; kṣetram – ezt a testet; kṣetrī – a lélek; tathā – hasonlóan; kṛtsnam – az egészet; prakāśayati – beragyogja; bhārata – ó, Bharata fia.
Превод
Fordítás
О, сине на Бхарата, както Слънцето само осветява цялата Вселена, така и живото същество осветява цялото тяло чрез съзнанието.
Ó, Bharata fia, ahogy a nap egymagában beragyogja ezt az egész univerzumot, úgy világítja be tudatával a testben lakozó élőlény az egész testet.
Пояснение
Magyarázat
По отношение на съзнанието съществуват множество теории. Тук, в Бхагавад-гӣта̄, е даден пример със Слънцето и слънчевата светлина. Както Слънцето се намира на едно място, но осветява цялата Вселена, така и малката душа, намираща се в сърцето на тялото, чрез съзнанието озарява цялото тяло. Следователно съзнанието е доказателство за присъствието на душата, както слънчевата светлина е доказателство за присъствието на Слънцето. Когато душата присъства в тялото, цялото тяло е озарено от съзнание; веднага щом душата напусне тялото, съзнанието изчезва. Това може да бъде разбрано лесно от всеки интелигентен човек. Съзнанието не е породено от материята. То е признак на живото същество. Въпреки че в качествено отношение съзнанието на живото същество не се отличава от върховното съзнание, то не е върховно, защото съзнанието, което се намира в едно определено тяло, не може да прониква в съзнанието на друго тяло. Но Свръхдушата, намираща се във всички тела като приятел на индивидуалната душа, е осъзната за всички тела. В това се състои разликата между върховното и индивидуалното съзнание.
A tudatról többféle elmélet létezik. A Bhagavad-gītā a nap és a napfény példáját említi. Ahogyan a nap szilárdan egy helyen állva bevilágítja az egész univerzumot, úgy ragyogja be tudatával az egész testet a szívben lakozó parányi lélek. Így tehát a lélek létét a tudat bizonyítja, mint ahogy a nap létét a napsugár, illetve a fény. Ha a lélek jelen van a testben, a tudat áthatja az egész testet, ám amint távozik, a tudat is megszűnik. Ezt minden értelmes ember megértheti. A tudat tehát nem az anyagi elemek kombinációjának terméke, hanem az élőlény léttünete. Bár az élőlény tudata természetét tekintve megegyezik a legfelsőbb tudattal, mégsem a legfelsőbb, mert nem terjed ki egyetlen más testre sem. Ezzel ellentétben a Felsőlélek, aki az egyéni lélek barátjaként jelen van minden testben, minden testről tud mindent. Ez a különbség a legfelsőbb tudat és az egyéni tudat között.