ТЕКСТ 34
TEXT 34
Текст
Texte
кр̣тснам̇ локам имам̇ равих̣
кш̣етрам̇ кш̣етрӣ татха̄ кр̣тснам̇
прака̄шаяти бха̄рата
kṛtsnaṁ lokam imaṁ raviḥ
kṣetraṁ kṣetrī tathā kṛtsnaṁ
prakāśayati bhārata
Дума по дума
Synonyms
ятха̄ – както; прака̄шаяти – осветява; еках̣ – едно; кр̣тснам – цялата; локам – Вселена; имам – това; равих̣ – Слънце; кш̣етрам – това тяло; кш̣етрӣ – душата; татха̄ – по същия начин; кр̣тснам – цялото; прака̄шаяти – осветява; бха̄рата – о, сине на Бхарата.
yathā: comme; prakāśayati: illumine; ekaḥ: unique; kṛtsnam: la totalité; lokam: de l’univers; imam: ce; raviḥ: soleil; kṣetram: ce corps; kṣetrī: l’âme; tathā: pareillement; kṛtsnam: tout; prakāśayati: illumine; bhārata: ô descendant de Bharata.
Превод
Translation
О, сине на Бхарата, както Слънцето само осветява цялата Вселена, така и живото същество осветява цялото тяло чрез съзнанието.
Ô descendant de Bharata, semblable au soleil qui illumine à lui seul la totalité de l’univers, par sa seule présence, l’âme spirituelle éclaire de la conscience le corps tout entier.
Пояснение
Purport
По отношение на съзнанието съществуват множество теории. Тук, в Бхагавад-гӣта̄, е даден пример със Слънцето и слънчевата светлина. Както Слънцето се намира на едно място, но осветява цялата Вселена, така и малката душа, намираща се в сърцето на тялото, чрез съзнанието озарява цялото тяло. Следователно съзнанието е доказателство за присъствието на душата, както слънчевата светлина е доказателство за присъствието на Слънцето. Когато душата присъства в тялото, цялото тяло е озарено от съзнание; веднага щом душата напусне тялото, съзнанието изчезва. Това може да бъде разбрано лесно от всеки интелигентен човек. Съзнанието не е породено от материята. То е признак на живото същество. Въпреки че в качествено отношение съзнанието на живото същество не се отличава от върховното съзнание, то не е върховно, защото съзнанието, което се намира в едно определено тяло, не може да прониква в съзнанието на друго тяло. Но Свръхдушата, намираща се във всички тела като приятел на индивидуалната душа, е осъзната за всички тела. В това се състои разликата между върховното и индивидуалното съзнание.
Il existe de nombreuses théories sur la conscience. La Bhagavad-gītā la compare ici à la lumière du soleil. En effet, semblable au soleil qui dispense d’un point fixe sa lumière à l’univers entier, l’étincelle spirituelle, depuis le cœur, éclaire de la conscience le corps tout entier. La conscience atteste donc la présence de l’âme, tout comme la lumière du soleil atteste la présence du soleil. Tant que l’âme est présente dans le corps, celui-ci est tout entier pénétré de conscience, mais dès qu’elle le quitte, la conscience disparaît avec elle. N’importe quel homme intelligent peut comprendre cela.
La conscience n’est donc pas le fruit d’une combinaison d’éléments matériels. Elle est le signe de la présence de l’âme. Bien que qualitativement une avec la conscience suprême, la conscience de l’être distinct n’en est pas pour autant suprême car elle ne s’étend qu’à un seul corps. Par contre, l’Âme Suprême, compagne de l’âme distincte et sise en tous les corps, est consciente de chacun d’eux. Voilà ce qui distingue la conscience individuelle de la conscience suprême.