ТЕКСТ 31

TEXT 31

Текст

Tekstas

яда̄ бхӯта-пр̣тхаг-бха̄вам
ека-стхам анупашяти
тата ева ча виста̄рам̇
брахма сампадяте тада̄

yadā bhūta-pṛthag-bhāvam
eka-stham anupaśyati
tata eva ca vistāraṁ
brahma sampadyate tadā

Дума по дума

Synonyms

яда̄ – когато; бхӯта – на живите същества; пр̣тхак-бха̄вам – отделни личности; ека-стхам – установени в едно; анупашяти – който вижда с помощта на авторитети; татах̣ ева – след това; ча – също; виста̄рам – разширението; брахма – Абсолюта; сампадяте – той достига; тада̄ – тогава.

yadā — kai; bhūta — gyvųjų esybių; pṛthak-bhāvam — atskiras esybes; eka- stham — esančias vienoje vietoje; anupaśyati — kas stengiasi pamatyti autoriteto dėka; tataḥ eva — nuo to laiko; ca — taip pat; vistāram — ekspansiją; brahma — Absoliutą; sampadyate — jis pasiekia; tadā — tada.

Превод

Translation

Когато разумният човек престане да вижда разлика между живите същества поради различните им материални тела и разбере как съществата са разпространени навсякъде, той достига Брахман концепцията.

Kai išmintingasis nebemato tarp būtybių jokių skirtumų, kuriuos sąlygoja skirtingi materialūs kūnai, ir regi, kaip būtybės yra pasklidusios visur, jis suvokia Brahmaną.

Пояснение

Purport

Този, който може да види, че различните тела възникват поради различните желания на индивидуалната душа и в действителност не принадлежат на самата душа, притежава съвършено виждане. С материалното схващане за живота виждаме някой като полубог, друг като човешко същество, трети като куче, котка и т.н. Това е материално, а не истинско виждане. Това разграничаване се дължи на въпросното материално схващане. След разрушаването на материалното тяло душата остава същата. В резултат на контакта с материалната природа душата получава различни видове тела. Когато разбере това, човек постига духовно виждане. Така, освободен от обозначения като човек, животно, велик, нисш и т.н., той се пречиства и развива Кр̣ш̣н̣а съзнание в духовната си идентичност. Как такъв човек започва да гледа на света, ще бъде обяснено в следващия стих.

KOMENTARAS: Žmogus, matantis, kad skirtingus gyvųjų esybių kūnus sukuria įvairūs individualios sielos norai, ir kad kūnai iš tikrųjų nesusiję su siela, regi tiesą. Vadovaudamiesi materialia būties samprata, kažką mes laikome pusdieviu, žmogumi, šunimi, kate etc. Toks regėjimas – materialus ir nėra teisingas, jį gimdo materiali būties samprata. Žuvus materialiam kūnui, dvasinė siela nepakinta. Įvairių tipų kūnus ji gauna dėl sąlyčio su materialia gamta. Pajėgus tai pamatyti įgyja dvasinį regėjimą. Nieko neskirstydamas pagal principą „žmogus“, „gyvūnas“, „aukštas“, „žemas“ etc., žmogus apvalys sąmonę ir išsiugdys Kṛṣṇos sąmonę, kuri atitinka jo dvasinį identiškumą. Kaip jis tuomet suvokia pasaulį, paaiškins kitas posmas.