ТЕКСТ 30

TEXT 30

Текст

Verš

пракр̣тяива ча карма̄н̣и
крияма̄н̣а̄ни сарвашах̣
ях̣ пашяти татха̄тма̄нам
акарта̄рам̇ са пашяти

prakṛtyaiva ca karmāṇi
kriyamāṇāni sarvaśaḥ
yaḥ paśyati tathātmānam
akartāraṁ sa paśyati

Дума по дума

Synonyma

пракр̣тя̄ – от материалната природа; ева – несъмнено; ча – също; карма̄н̣и – дейности; крияма̄н̣а̄ни – извършвани; сарвашах̣ – във всяко отношение; ях̣ – всеки, който; пашяти – вижда; татха̄ – също; а̄тма̄нам – себе си; акарта̄рам – който не прави нищо; сах̣ – той; пашяти – вижда по съвършен начин.

prakṛtyā — hmotnou přírodou; eva — jistě; ca — také; karmāṇi — činnosti; kriyamāṇāni — konané; sarvaśaḥ — ve všech směrech; yaḥ — ten, kdo; paśyati — vidí; tathā — také; ātmānam — sebe; akartāram — nečinného; saḥ — on; paśyati — dokonale vidí.

Превод

Překlad

Личност, която разбира, че всички дейности се извършват от тялото, създадено от материалната природа, и че себето не прави нищо, притежава съвършено виждане.

Ten kdo vidí, že všechny činnosti provádí tělo, které je výtvorem hmotné přírody, a že vlastní já nedělá nic, doopravdy vidí.

Пояснение

Význam

Тялото е създадено от материалната природа под ръководството на Свръхдушата и дейностите, свързани с тялото, не са дело на самото живо същество. Каквото и да върши за своето щастие или нещастие, човек е принуден да го прави поради природата на тялото си. Душата обаче няма отношение към дейностите на тялото. Видът тяло се определя от предишните желания на живото същество. За да изпълни желанията си, то получава тяло, с което да действа по съответен начин. Образно казано, тялото е машина за осъществяване на желания, проектирана от Върховния Бог. Поради желанията си попадаме в неестествена за нас позиция, за да страдаме или да се наслаждаваме. Такъв трансцендентален поглед към живото същество помага да се разграничим от телесните дейности и да видим нещата в истинската им светлина.

Toto tělo je vytvořeno hmotnou přírodou pod dohledem Nadduše, a žádné činnosti těla nejsou dílem živé bytosti. Všechno, co osoba dělá — ať to vede ke štěstí nebo k neštěstí — musí dělat, nucena přirozenou povahou těla. Vlastní já, duše, však s těmito činnostmi těla nemá nic společného. Své tělo dostává podle dřívějších tužeb; aby se jí mohly splnit, dostane tělo a podle toho s ním jedná. Tělo je prakticky řečeno stroj umožňující splnění tužeb a naplánoval ho Nejvyšší Pán. Kvůli svým touhám se živá bytost dostává do nepřirozených podmínek a potom trpí nebo si užívá. Když získá zmíněný transcendentální pohled, zůstává stranou činností těla. Ten, kdo je schopen vidět tímto způsobem, je tím, kdo skutečně vidí.