Skip to main content

Бхагавад-гӣта̄ такава, каквато е 13.27

Текст

я̄ват сан̃джа̄яте кин̃чит
саттвам стха̄вара-джангамам
кш̣етра-кш̣етрагя-самьога̄т
тад виддхи бхаратарш̣абха

Дума по дума

я̄ват – всичко, което; сан̃джа̄яте – започва да съществува; кин̃чит – всичко; саттвам – съществуване; стха̄вара – недвижещо се; джангамам – движещо се; кш̣етра – на тялото; кш̣етра-гя – и познавачът на тялото; самьога̄т – чрез съединяване; тат виддхи – трябва да знаеш това; бхарата-р̣ш̣абха – о, пръв сред Бха̄ратите.

Превод

О, пръв сред Бха̄ратите, знай, че всичко съществуващо, което виждаш – движещо се или неподвижно – е само комбинация от полето на дейностите и познавача на полето.

Коментар

Този стих е описание на материалната природа и живото същество, които са съществували още преди сътворението на космоса. Всичко сътворено не е нищо друго освен съчетание на живото същество с материалната природа. В света има много неподвижни обекти, като дървета, планини и хълмове, и други същества, които се движат, но всички те са само комбинации от материалната природа и висшата духовна природа – живото същество. Без докосване от висшата природа, живото същество, нищо не започва да съществува. Връзката между материалната и духовната природа е вечна и това комбиниране се осъществява от Върховния Бог. Следователно Той е господарят както на висшата, така и на нисшата природа. Материалната природа е създадена от Бога, а в нея е поставена висшата природа – по този начин се осъществяват всички проявления и дейности.