Skip to main content

ТЕКСТ 18

ТЕКСТ 18

Текст

Текст

джьотиш̣а̄м апи тадж джьотис
тамасах̣ парам учяте
гя̄нам гйеям гя̄на-гамям
хр̣ди сарвася виш̣т̣хитам
джйотишм апи тадж джйотис
тамаса парам учйате
джна джейа джна-гамйа
хди сарвасйа вишхитам

Дума по дума

Пословный перевод

джьотиш̣а̄м – във всички светещи тела; апи – също; тат – това; джьотих̣ – източникът на светлина; тамасах̣ – тъмнината; парам – отвъд; учяте – се казва; гя̄нам – знание; гйеям – да бъде узнато; гя̄на-гамям – да се постигне със знание; хр̣ди – в сърцето; сарвася – на всеки; виш̣т̣хитам – установен.

джйотишм — во всем, что излучает свет; апи — также; тат — то; джйоти — источник света; тамаса — тьмы; парам — за пределами; учйате — сказано; джнам — знание; джейам — следует знать; джна-гамйам — цель познания; хди — в сердце; сарвасйа — каждого; вишхитам — находящийся.

Превод

Перевод

Той е източникът на светлината на всички светила. Той е отвъд мрака на материята и е непроявен. Той е знанието, Той е обектът на познанието, Той е целта на знанието. Той се намира в сърцето на всекиго.

Она источник света во всех светилах. Непроявленная, Она находится за пределами тьмы материального мира. Она знание, объект познания и цель познания. Она пребывает в сердце каждого.

Коментар

Комментарий

ПОЯСНЕНИЕ: Свръхдушата, Върховната Божествена Личност, е източникът на светлина във всички светещи тела, такива като Слънцето, Луната и звездите. От ведическата литература узнаваме, че в духовното царство няма нужда от слънца и луни, защото там е сиянието на Върховния Бог. В материалния свят брахмаджьоти, духовното сияние на Бога, е покрито от махат-таттва, материалните елементи; затова в този материален свят се нуждаем от светлината на Слънцето, Луната, електричеството и т.н. Но в духовния свят няма нужда от тези неща. Ведическата литература недвусмислено посочва, че всичко се осветява от неговото блестящо сияние. Ясно е, че Бог не е в материалния, а в духовния свят, много, много далеч оттук, в духовното небе. Това също се потвърждава във ведическата литература. А̄дитя-варн̣ам тамасах̣ параста̄т (Швета̄шватара Упаниш̣ад 3.8). Като Слънцето Той е вечно сияещ, но е далеч, далеч отвъд тъмнината на този материален свят.

Сверхдуша, Верховная Личность Бога, является источником света во всех светящихся телах, таких как солнце, луна и звезды. В Ведах сказано, что в духовном царстве не нужно ни солнца, ни луны, ибо там все озарено сиянием Верховного Господа. В материальном мире духовное сияние Господа, брахмаджьоти, покрыто материальными элементами (махат- таттвой), поэтому здесь нужны источники света — солнце, луна, электричество и т. д. Но в духовном мире в них нет необходимости. В Ведах ясно сказано, что там все озарено ярким сиянием, исходящим от Господа. Из этого следует, что Господь находится за пределами материального мира, в духовной обители, в бесконечно далеком от нас духовном небе. Это также подтверждается в ведических писаниях: дитйа-вара тамаса парастт (Шветашватара-упанишад, 3.8). Господь, подобно солнцу, вечно излучает свет, но Он находится далеко за пределами покрытого тьмой материального мира.

Неговото знание е трансцендентално. Ведическата литература потвърждава, че Брахман е концентрирано трансцендентално знание. На личност, която силно желае да се пренесе в духовния свят, Върховният Бог дава знание, защото Той се намира в сърцето на всекиго. Една ведическа мантра (Швета̄шватара Упаниш̣ад 6.18) казва: там ха девам а̄тма-буддхи-прака̄шам мумукш̣ур ваи шаран̣ам ахам прападйе. Човек трябва да се отдаде на Върховната Божествена Личност, ако въобще желае освобождение. Що се отнася до целта на крайното знание, тя също е посочена във ведическата литература: там ева видитва̄ти мр̣тюм ети. „Единствено като го осъзнае, човек може да преодолее кръговрата на раждането и смъртта“ (Швета̄шватара Упаниш̣ад 3.8).

Знание, которым обладает Господь, трансцендентно. В Ведах сказано, что Брахман представляет собой средоточие трансцендентного знания, и тот, кто очень хочет попасть в духовный мир, получает знание от Верховного Господа, находящегося в сердце каждого. В ведической мантре (Шветашватара-упанишад, 6.18) говорится: та ха девам тма-буддхи-прака мумукшур ваи араам аха прападйе. Тот, кто стремится к освобождению, должен предаться Верховной Личности Бога. О высшей цели познания в ведических писаниях тоже сказано: там эва видитвти мтйум эти — «Только познав Его, можно вырваться из круговорота рождений и смертей» (Шветашватара-упанишад, 3.8).

Той се намира в сърцето на всекиго като върховен властелин. Върховният има крака и ръце навсякъде, а това не може да се каже за индивидуалната душа. Следователно трябва да приемем, че има двама познавачи на полето на дейностите: индивидуалната душа и Свръхдушата. Ръцете и краката на човек се намират само на едно място, докато ръцете и краката на Кр̣ш̣н̣а са навсякъде. Това е посочено в Швета̄шватара Упаниш̣ад (3.17): сарвася прабхум ӣша̄нам сарвася шаран̣ам бр̣хат. Бог, Върховната Личност, Свръхдушата, е прабху – господар на всички живи същества. Той е и тяхното крайно убежище. Без съмнение, Върховната Свръхдуша и индивидуалната душа са винаги различни.

Господь пребывает в сердце каждого как верховный повелитель. Его руки и ноги находятся всюду, чего нельзя сказать об индивидуальной душе. Поэтому необходимо признать существование двух знающих поле деятельности — индивидуальной души и Сверхдуши. Руки и ноги живого существа находятся в одном месте, тогда как руки и ноги Кришны есть всюду. В «Шветашватара-упанишад» (3.17) сказано: сарвасйа прабхум ӣна сарвасйа араа бхат. Верховный Господь, Сверхдуша — это прабху, владыка всех живых существ, и потому Он их последнее прибежище. Итак, не подлежит сомнению, что Сверхдуша и индивидуальная душа всегда отличны друг от друга.