Skip to main content

ТЕКСТ 18

TEXT 18

Текст

Tekstas

джьотиш̣а̄м апи тадж джьотис
тамасах̣ парам учяте
гя̄нам гйеям гя̄на-гамям
хр̣ди сарвася виш̣т̣хитам
jyotiṣām api taj jyotis
tamasaḥ param ucyate
jñānaṁ jñeyaṁ jñāna-gamyaṁ
hṛdi sarvasya viṣṭhitam

Дума по дума

Synonyms

джьотиш̣а̄м – във всички светещи тела; апи – също; тат – това; джьотих̣ – източникът на светлина; тамасах̣ – тъмнината; парам – отвъд; учяте – се казва; гя̄нам – знание; гйеям – да бъде узнато; гя̄на-гамям – да се постигне със знание; хр̣ди – в сърцето; сарвася – на всеки; виш̣т̣хитам – установен.

jyotiṣām — visų šviesulių; api — taip pat; tat — ta; jyotiḥ — šviesos šaltinis; tamasaḥ — tamsybės; param — anapus; ucyate — sakoma, yra; jñānam — pažinimas; jñeyam — tai, kas pažįstama; jñāna-gamyam — pažinimo tikslas; hṛdi — širdyje; sarvasya — visų; viṣṭhitam — esanti.

Превод

Translation

Той е източникът на светлината на всички светила. Той е отвъд мрака на материята и е непроявен. Той е знанието, Той е обектът на познанието, Той е целта на знанието. Той се намира в сърцето на всекиго.

Ji – visų šviesulių šviesos šaltinis. Ji – anapus materijos tamsybės ir yra neišreikšta. Ji – pažinimas, pažinimo objektas ir pažinimo tikslas. Ji glūdi kiekvieno širdyje.

Коментар

Purport

ПОЯСНЕНИЕ: Свръхдушата, Върховната Божествена Личност, е източникът на светлина във всички светещи тела, такива като Слънцето, Луната и звездите. От ведическата литература узнаваме, че в духовното царство няма нужда от слънца и луни, защото там е сиянието на Върховния Бог. В материалния свят брахмаджьоти, духовното сияние на Бога, е покрито от махат-таттва, материалните елементи; затова в този материален свят се нуждаем от светлината на Слънцето, Луната, електричеството и т.н. Но в духовния свят няма нужда от тези неща. Ведическата литература недвусмислено посочва, че всичко се осветява от неговото блестящо сияние. Ясно е, че Бог не е в материалния, а в духовния свят, много, много далеч оттук, в духовното небе. Това също се потвърждава във ведическата литература. А̄дитя-варн̣ам тамасах̣ параста̄т (Швета̄шватара Упаниш̣ад 3.8). Като Слънцето Той е вечно сияещ, но е далеч, далеч отвъд тъмнината на този материален свят.

KOMENTARAS: Supersiela, Aukščiausiasis Dievo Asmuo – visų šviesulių, tokių kaip saulė, mėnuo, žvaigždės, šviesos šaltinis. Iš Vedų raštų sužinome, jog dvasinėje karalystėje nereikalinga nei saulė, nei mėnulis, nes viską ten nutvieskia Aukščiausiojo Viešpaties spindesys. Dvasinį Viešpaties spindesį, brahmajyoti, materialiame pasaulyje gaubia mahat- tattva – materijos pradmenys. Todėl materialiame pasaulyje mums reikia saulės, mėnulio, elektros bei kitų šviesos šaltinių. Dvasiniame pasaulyje to visai nereikia. Vedų raštuose aiškiai pasakyta, kad akinantis Jo spindesys nutvieskia viską. Todėl akivaizdu, kad Jis – ne materialaus pasaulio gyventojas. Jis gyvena dvasiniame pasaulyje, kuris yra be galo toli – dvasiniame danguje. Apie tai irgi liudija Vedų raštai. Āditya-varṇaṁ tamasaḥ parastāt („Śvetāśvatara Upaniṣada“ 3.8). Jis visad skaistus tarsi saulė, bet yra be galo toli, anapus šio materialaus pasaulio tamsybės.

Неговото знание е трансцендентално. Ведическата литература потвърждава, че Брахман е концентрирано трансцендентално знание. На личност, която силно желае да се пренесе в духовния свят, Върховният Бог дава знание, защото Той се намира в сърцето на всекиго. Една ведическа мантра (Швета̄шватара Упаниш̣ад 6.18) казва: там ха девам а̄тма-буддхи-прака̄шам мумукш̣ур ваи шаран̣ам ахам прападйе. Човек трябва да се отдаде на Върховната Божествена Личност, ако въобще желае освобождение. Що се отнася до целта на крайното знание, тя също е посочена във ведическата литература: там ева видитва̄ти мр̣тюм ети. „Единствено като го осъзнае, човек може да преодолее кръговрата на раждането и смъртта“ (Швета̄шватара Упаниш̣ад 3.8).

Jo žinojimas – transcendentinis. Vedų raštai liudija, kad Brahmanas – tai koncentruota transcendentinio žinojimo išraiška. Tam, kuris nori patekti į dvasinį pasaulį, Aukščiausiasis Viešpats, kuri glūdi kiekvienoje širdyje, suteikia žinių. Viena Vedų mantrų („Śvetāśvatara Upaniṣada“ 6.18) sako: taṁ ha devam ātma-buddhi-prakāśaṁ mumukṣur vai śaraṇam ahaṁ prapadye. Jei žmogus nori išsivaduoti, jis turi atsiduoti Aukščiausiajam Dievo Asmeniui. O apie galutinį pažinimo tikslą Vedų raštai tvirtina: tam eva viditvāti mṛtyum eti. „Tik pažinus Jį, galima peržengti gimimo ir mirties ribas.“ („Śvetāśvatara Upaniṣada“ 3.8)

Той се намира в сърцето на всекиго като върховен властелин. Върховният има крака и ръце навсякъде, а това не може да се каже за индивидуалната душа. Следователно трябва да приемем, че има двама познавачи на полето на дейностите: индивидуалната душа и Свръхдушата. Ръцете и краката на човек се намират само на едно място, докато ръцете и краката на Кр̣ш̣н̣а са навсякъде. Това е посочено в Швета̄шватара Упаниш̣ад (3.17): сарвася прабхум ӣша̄нам сарвася шаран̣ам бр̣хат. Бог, Върховната Личност, Свръхдушата, е прабху – господар на всички живи същества. Той е и тяхното крайно убежище. Без съмнение, Върховната Свръхдуша и индивидуалната душа са винаги различни.

Kiekvieno širdyje Jis glūdi kaip aukščiausias valdovas. Aukščiausiojo rankos ir kojos yra visur, ko negalime pasakyti apie individualią sielą. Todėl tenka pripažinti, kad veiklos lauką pažįstantys subjektai yra du: individuali siela ir Supersiela. Žmogaus rankos ir kojos lokalizuotos, o Kṛṣṇos rankos ir kojos yra visur. Tai patvirtinta „Śvetāśvatara Upaniṣadoje“ (3.17): sarvasya prabhum īśānaṁ sarvasya śaraṇaṁ bṛhat. Aukščiausiasis Dievo Asmuo, Supersiela, yra prabhu – visų gyvųjų esybių šeimininkas. Todėl Jis – galutinis jų prieglobstis. Taigi nepaneigiamas yra tas faktas, kad Aukščiausioji Supersiela ir individuali siela visada skirtingos.