Skip to main content

ТЕКСТ 18

TEXT 18

Текст

Text

джьотиш̣а̄м апи тадж джьотис
тамасах̣ парам учяте
гя̄нам гйеям гя̄на-гамям
хр̣ди сарвася виш̣т̣хитам
jyotiṣām api taj jyotis
tamasaḥ param ucyate
jñānaṁ jñeyaṁ jñāna-gamyaṁ
hṛdi sarvasya viṣṭhitam

Дума по дума

Synonyms

джьотиш̣а̄м – във всички светещи тела; апи – също; тат – това; джьотих̣ – източникът на светлина; тамасах̣ – тъмнината; парам – отвъд; учяте – се казва; гя̄нам – знание; гйеям – да бъде узнато; гя̄на-гамям – да се постигне със знание; хр̣ди – в сърцето; сарвася – на всеки; виш̣т̣хитам – установен.

jyotiṣām — in allen Leuchtkörpern; api — auch; tat — das; jyotiḥ — die Quelle des Lichtes; tamasaḥ — der Dunkelheit; param — jenseits; ucyate — wird genannt; jñānam — Wissen; jñeyam — das zu Erkennende; jñāna- gamyam — durch Wissen zu erreichen; hṛdi — im Herzen; sarvasya — eines jeden; viṣṭhitam — sich befindend.

Превод

Translation

Той е източникът на светлината на всички светила. Той е отвъд мрака на материята и е непроявен. Той е знанието, Той е обектът на познанието, Той е целта на знанието. Той се намира в сърцето на всекиго.

Sie ist die Lichtquelle in allen Leuchtkörpern. Sie befindet Sich jenseits der Dunkelheit der Materie und ist unmanifestiert. Sie ist das Wissen, Sie ist der Gegenstand des Wissens, und Sie ist das Ziel des Wissens. Sie befindet Sich im Herzen eines jeden.

Коментар

Purport

ПОЯСНЕНИЕ: Свръхдушата, Върховната Божествена Личност, е източникът на светлина във всички светещи тела, такива като Слънцето, Луната и звездите. От ведическата литература узнаваме, че в духовното царство няма нужда от слънца и луни, защото там е сиянието на Върховния Бог. В материалния свят брахмаджьоти, духовното сияние на Бога, е покрито от махат-таттва, материалните елементи; затова в този материален свят се нуждаем от светлината на Слънцето, Луната, електричеството и т.н. Но в духовния свят няма нужда от тези неща. Ведическата литература недвусмислено посочва, че всичко се осветява от неговото блестящо сияние. Ясно е, че Бог не е в материалния, а в духовния свят, много, много далеч оттук, в духовното небе. Това също се потвърждава във ведическата литература. А̄дитя-варн̣ам тамасах̣ параста̄т (Швета̄шватара Упаниш̣ад 3.8). Като Слънцето Той е вечно сияещ, но е далеч, далеч отвъд тъмнината на този материален свят.

ERLÄUTERUNG: Die Überseele, die Höchste Persönlichkeit Gottes, ist die Lichtquelle in allen Leuchtkörpern wie der Sonne, dem Mond und den Sternen. Aus den vedischen Schriften erfahren wir, daß im spirituellen Königreich Sonne und Mond nicht nötig sind, weil dort alles von der Ausstrahlung des Höchsten Herrn erleuchtet wird. In der materiellen Welt ist dieses brahmajyoti, die spirituelle Ausstrahlung des Herrn, vom mahat-tattva, den materiellen Elementen, bedeckt. Deshalb benötigen wir in der materiellen Welt die Hilfe von Sonne, Mond, Elektrizität usw., um Licht zu haben. In der spirituellen Welt aber sind solche Dinge nicht nötig. Die vedischen Schriften erklären, daß nur aufgrund Seiner leuchtenden Ausstrahlung alles erleuchtet ist. Es ist deshalb klar, daß Sein Aufenthaltsort nicht in der materiellen Welt liegt. Er weilt in der spirituellen Welt, weit, weit entfernt im spirituellen Himmel. Auch dies wird in den vedischen Schriften bestätigt: Āditya-varṇaṁ tamasaḥ parastāt (Śvetāśvatara Upaniṣad 3.8). Er ist ewig leuchtend wie die Sonne, doch Er befindet Sich weit jenseits der Dunkelheit der materiellen Welt.

Неговото знание е трансцендентално. Ведическата литература потвърждава, че Брахман е концентрирано трансцендентално знание. На личност, която силно желае да се пренесе в духовния свят, Върховният Бог дава знание, защото Той се намира в сърцето на всекиго. Една ведическа мантра (Швета̄шватара Упаниш̣ад 6.18) казва: там ха девам а̄тма-буддхи-прака̄шам мумукш̣ур ваи шаран̣ам ахам прападйе. Човек трябва да се отдаде на Върховната Божествена Личност, ако въобще желае освобождение. Що се отнася до целта на крайното знание, тя също е посочена във ведическата литература: там ева видитва̄ти мр̣тюм ети. „Единствено като го осъзнае, човек може да преодолее кръговрата на раждането и смъртта“ (Швета̄шватара Упаниш̣ад 3.8).

Sein Wissen ist transzendental. Die vedischen Schriften bestätigen, daß das Brahman konzentriertes transzendentales Wissen ist. Demjenigen, der bestrebt ist, in die spirituelle Welt erhoben zu werden, wird dieses Wissen vom Höchsten Herrn, der Sich in jedem Herzen befindet, gegeben. In einem vedischen mantra (Śvetāśvatara Upaniṣad 6.18) heißt es: taṁ ha devam ātma-buddhi-prakāśaṁ mumukṣur vai śaraṇam ahaṁ prapadye. Man muß sich der Höchsten Persönlichkeit Gottes ergeben, wenn man tatsächlich befreit werden will. Und was das Ziel endgültigen Wissens betrifft, so wird dies ebenfalls in den vedischen Schriften definiert: tam eva viditvāti mṛtyum eti. „Nur wenn man Ihn kennt, kann man die Grenzen von Geburt und Tod überwinden.“ (Śvetāśvatara Upaniṣad 3.8)

Той се намира в сърцето на всекиго като върховен властелин. Върховният има крака и ръце навсякъде, а това не може да се каже за индивидуалната душа. Следователно трябва да приемем, че има двама познавачи на полето на дейностите: индивидуалната душа и Свръхдушата. Ръцете и краката на човек се намират само на едно място, докато ръцете и краката на Кр̣ш̣н̣а са навсякъде. Това е посочено в Швета̄шватара Упаниш̣ад (3.17): сарвася прабхум ӣша̄нам сарвася шаран̣ам бр̣хат. Бог, Върховната Личност, Свръхдушата, е прабху – господар на всички живи същества. Той е и тяхното крайно убежище. Без съмнение, Върховната Свръхдуша и индивидуалната душа са винаги различни.

Er weilt im Herzen eines jeden als höchster Lenker. Die Hände und Beine des Höchsten sind überallhin verbreitet, was man von der individuellen Seele nicht behaupten kann. Deshalb muß man anerkennen, daß es zwei Kenner des Tätigkeitsfeldes gibt – die individuelle Seele und die Überseele. Unsere Hände und Beine befinden sich nur an einem Ort, doch Kṛṣṇas Hände und Beine sind überallhin verbreitet. Das wird in der Śvetāśvatara Upaniṣad (3.17) bestätigt: sarvasya prabhum īśānaṁ sarvasya śaraṇaṁ bṛhat. Die Höchste Persönlichkeit Gottes, die Überseele, ist der prabhu, der Herr, aller Lebewesen; deshalb ist Sie die letztliche Zuflucht aller Lebewesen. Man kann also die Tatsache nicht leugnen, daß die Höchste Überseele und die individuelle Seele immer verschieden sind.