Skip to main content

ТЕКСТ 18

TEXT 18

Текст

Verš

джьотиш̣а̄м апи тадж джьотис
тамасах̣ парам учяте
гя̄нам гйеям гя̄на-гамям
хр̣ди сарвася виш̣т̣хитам
jyotiṣām api taj jyotis
tamasaḥ param ucyate
jñānaṁ jñeyaṁ jñāna-gamyaṁ
hṛdi sarvasya viṣṭhitam

Дума по дума

Synonyma

джьотиш̣а̄м – във всички светещи тела; апи – също; тат – това; джьотих̣ – източникът на светлина; тамасах̣ – тъмнината; парам – отвъд; учяте – се казва; гя̄нам – знание; гйеям – да бъде узнато; гя̄на-гамям – да се постигне със знание; хр̣ди – в сърцето; сарвася – на всеки; виш̣т̣хитам – установен.

jyotiṣām — všech svítících těles; api — též; tat — ten; jyotiḥ — zdroj světla; tamasaḥ — temnotou; param — nad; ucyate — je řečeno; jñānam — poznání; jñeyam — předmět poznání; jñāna-gamyam — kterého má být dosaženo poznáním; hṛdi — v srdci; sarvasya — každého; viṣṭhitam — setrvávající.

Превод

Překlad

Той е източникът на светлината на всички светила. Той е отвъд мрака на материята и е непроявен. Той е знанието, Той е обектът на познанието, Той е целта на знанието. Той се намира в сърцето на всекиго.

Nadduše je zdrojem světla všech svítících těles. Setrvává nad temnotou hmoty a je neprojevená. Je poznáním, předmětem poznání a cílem poznání. Dlí v srdcích všech.

Коментар

Význam

ПОЯСНЕНИЕ: Свръхдушата, Върховната Божествена Личност, е източникът на светлина във всички светещи тела, такива като Слънцето, Луната и звездите. От ведическата литература узнаваме, че в духовното царство няма нужда от слънца и луни, защото там е сиянието на Върховния Бог. В материалния свят брахмаджьоти, духовното сияние на Бога, е покрито от махат-таттва, материалните елементи; затова в този материален свят се нуждаем от светлината на Слънцето, Луната, електричеството и т.н. Но в духовния свят няма нужда от тези неща. Ведическата литература недвусмислено посочва, че всичко се осветява от неговото блестящо сияние. Ясно е, че Бог не е в материалния, а в духовния свят, много, много далеч оттук, в духовното небе. Това също се потвърждава във ведическата литература. А̄дитя-варн̣ам тамасах̣ параста̄т (Швета̄шватара Упаниш̣ад 3.8). Като Слънцето Той е вечно сияещ, но е далеч, далеч отвъд тъмнината на този материален свят.

Nadduše, Nejvyšší Osobnost Božství, je zdrojem světla všech svítících těles, jako je slunce, měsíc a hvězdy. Ve védské literatuře se dočteme, že v duchovním království není zapotřebí slunce ani měsíce, protože je tam všude záře Nejvyššího Pána. V hmotném světě je tato brahmajyoti, Pánova duchovní záře, pokryta mahat-tattvou (hmotnými prvky), a abychom zde měli světlo, potřebujeme pomoc slunce, měsíce, elektřiny a tak dále. V duchovním světě ale ničeho takového není zapotřebí. Védská písma dávají jasně najevo, že vše je osvětleno díky Pánově záři. Je tedy zcela zřejmé, že Pán nežije v hmotném světě. Setrvává v duchovním světě, který je daleko odtud, v duchovním nebi. To je rovněž potvrzeno ve védské literatuře: āditya-varṇaṁ tamasaḥ parastād (Śvetāśvatara Upaniṣad 3.8) — Pán věčně svítí jako slunce, ale je vysoko nad temnotou tohoto hmotného světa.

Неговото знание е трансцендентално. Ведическата литература потвърждава, че Брахман е концентрирано трансцендентално знание. На личност, която силно желае да се пренесе в духовния свят, Върховният Бог дава знание, защото Той се намира в сърцето на всекиго. Една ведическа мантра (Швета̄шватара Упаниш̣ад 6.18) казва: там ха девам а̄тма-буддхи-прака̄шам мумукш̣ур ваи шаран̣ам ахам прападйе. Човек трябва да се отдаде на Върховната Божествена Личност, ако въобще желае освобождение. Що се отнася до целта на крайното знание, тя също е посочена във ведическата литература: там ева видитва̄ти мр̣тюм ети. „Единствено като го осъзнае, човек може да преодолее кръговрата на раждането и смъртта“ (Швета̄шватара Упаниш̣ад 3.8).

Jeho poznání je transcendentální. Védská literatura dokládá, že Brahman je soustředěné transcendentální poznání. Ten, kdo touží být přemístěn do duchovního světa, dostává poznání od Nejvyššího Pána, který dlí v srdcích všech. Jedna védská mantra (Śvetāśvatara Upaniṣad 6.18) učí: taṁ ha devam ātma-buddhi-prakāśaṁ mumukṣur vai śaraṇam ahaṁ prapadye. Ten, kdo si přeje osvobození, se musí odevzdat Nejvyšší Osobnosti Božství. Co se týče cíle konečného poznání, védská literatura rovněž dokládá: tam eva viditvāti mṛtyum eti — “Jedině poznáním Jeho lze překonat hranice zrození a smrti.” (Śvetāśvatara Upaniṣad 3.8)

Той се намира в сърцето на всекиго като върховен властелин. Върховният има крака и ръце навсякъде, а това не може да се каже за индивидуалната душа. Следователно трябва да приемем, че има двама познавачи на полето на дейностите: индивидуалната душа и Свръхдушата. Ръцете и краката на човек се намират само на едно място, докато ръцете и краката на Кр̣ш̣н̣а са навсякъде. Това е посочено в Швета̄шватара Упаниш̣ад (3.17): сарвася прабхум ӣша̄нам сарвася шаран̣ам бр̣хат. Бог, Върховната Личност, Свръхдушата, е прабху – господар на всички живи същества. Той е и тяхното крайно убежище. Без съмнение, Върховната Свръхдуша и индивидуалната душа са винаги различни.

Nejvyšší dlí v srdci každé živé bytosti a je svrchovaným vládcem. Má nohy a ruce všude, což o individuální duši říci nelze. Proto je nutné uznat, že jsou dva znalci pole působnosti — individuální duše a Nadduše. Ruce a nohy živé bytosti jsou na jednom místě, ale Kṛṣṇovy ruce a nohy jsou všude. To dokládá Śvetāśvatara Upaniṣad (3.17): sarvasya prabhum īśānaṁ sarvasya śaraṇaṁ bṛhat. Tato Nejvyšší Osobnost Božství, Nadduše, je pán (prabhu) všech živých bytostí, a je tudíž jejich konečným útočištěm. Nelze tedy popřít skutečnost, že Nadduše a individuální duše se od sebe vždy liší.