ТЕКСТ 17
17. VERS
Текст
Szöveg
вибхактам ива ча стхитам
бхӯта-бхартр̣ ча тадж гйеям̇
грасиш̣н̣у прабхавиш̣н̣у ча
vibhaktam iva ca sthitam
bhūta-bhartṛ ca taj jñeyaṁ
grasiṣṇu prabhaviṣṇu ca
Дума по дума
Szó szerinti jelentés
авибхактам – без разделяне; ча – също; бхӯтеш̣у – във всички живи същества; вибхактам – разделен; ива – като че ли; ча – също; стхитам – установен; бхӯта-бхартр̣ – поддръжникът на всички живи същества; ча – също; тат – това; гйеям – да се разбере; грасиш̣н̣у – като поглъща; прабхавиш̣н̣у – като развива; ча – също.
avibhaktam – osztatlan; ca – is; bhūteṣu – minden élőlényben; vibhaktam – felosztott; iva – mintha; ca – szintén; sthitam – van; bhūta-bhartṛ – minden élőlény fenntartója; ca – is; tat – azt; jñeyam – meg kell érteni; grasiṣṇu – elnyelve; prabhaviṣṇu – létrehozva; ca – is.
Превод
Fordítás
Като Свръхдуша Бог може да изглежда разделен сред живите същества, но Той е единен и неделим. Въпреки че поддържа всяко живо същество, Той унищожава всичко и проявява всичко.
Noha a Felsőlélek látszólag megoszlik az élőlények között, valójában sohasem felosztott. Ő mindig egy. Ő a fenntartója valamennyi élőlénynek, mégis tudni kell Róla, hogy Ő az, aki elpusztítja és megteremti mindegyiküket.
Пояснение
Magyarázat
Бог се намира в сърцето на всекиго като Свръхдуша. Означава ли това, че Той е разделен на части? Не. В действителност Той е единен. Можем да дадем пример със Слънцето. Когато е в зенита си, то стои на определено място. Но ако някой се отдалечи на осем хиляди километра в която и да е посока и попита къде е слънцето, ще му отговорят, че то грее над главата му. Във ведическата литература този пример се дава, за да се покаже, че макар и неделим, Върховният е установен като разделен. Там се казва също, че единният Виш̣н̣у благодарение на всемогъществото си присъства навсякъде, така, както Слънцето се появява на много места за много хора. И въпреки че Върховният Бог поддържа всяко живо същество, Той поглъща всичко по време на унищожението. Това се потвърждава в единайсета глава, в която Бог казва, че е дошъл да унищожи воините, събрани на Курукш̣етра. Той споменава също, че под формата на вечното време, поглъща всичко. Той носи унищожение и гибел за всичко. По време на сътворението дава възможност на всички да се развият от първоначалното си състояние, а по време на унищожението ги поглъща. Ведическите химни потвърждават факта, че Бог е източникът и хранилището на всички живи същества. След сътворението неговото всемогъщество крепи всичко, а след унищожението всичко отново се връща в него. Това са утвържденията на ведическите химни. Ято ва̄ има̄ни бхӯта̄ни джа̄янте йена джа̄та̄ни джӣванти ят праянти абхисам̇-вишанти тад брахма тад виджигя̄сасва (Таиттирӣя Упаниш̣ад, 3.1.1).
Felsőlélekként az Úr mindenkinek a szívében jelen van. Azt jelentené ez, hogy Ő részekre oszlik? Nem, Ő valójában egyetlen. Ezzel kapcsolatban a nap példáját említhetjük meg. A nap délben egy adott helyen van, ám ha ötezer mérfölddel távolabbra megyünk bármelyik irányban, s ott bárkitől megkérdezzük, hogy hol van a nap, mindenki azt fogja mondani, hogy a feje fölött. Ezt a példát azért adják a Védák, hogy szemléltessék: habár az Úr felosztottnak tűnik, mégis osztatlan. A Védák azt is leírják, hogy Viṣṇu amiatt, hogy mindenható, jelen van mindenhol, ahogy a nap is egyszerre sok helyen, sok ember számára látható. Habár a Legfelsőbb Úr minden élőlény fenntartója, a megsemmisüléskor mégis elnyel mindent. Ezt az Úr a tizenegyedik fejezetben erősíti meg, amikor azt mondja, azért jött, hogy megölje a Kurukṣetrán összesereglett harcosokat. Azt is megemlíti, hogy az idő formájában szintén felemészt mindent. Ő tehát a pusztító, mindenki végzete. A teremtéskor létrehoz mindenkit eredeti állapotából, a megsemmisüléskor pedig elnyeli őket. A védikus himnuszok megerősítik, hogy Ő minden élőlény forrása és egyben nyugvóhelye is. A teremtés után minden az Ő mindenható energiájában nyugszik, a megsemmisülés után pedig ismét Hozzá tér vissza minden, hogy Benne maradjon. Így mondják a védikus himnuszok. Yato vā imāni bhūtāni jāyante yena jātāni jīvanti yat prayanty abhisaṁviśanti tad brahma tad vijijñāsasva (Taittirīya-upaniṣad 3.1).