ТЕКСТ 17
TEXT 17
Текст
Texte
вибхактам ива ча стхитам
бхӯта-бхартр̣ ча тадж гйеям̇
грасиш̣н̣у прабхавиш̣н̣у ча
vibhaktam iva ca sthitam
bhūta-bhartṛ ca taj jñeyaṁ
grasiṣṇu prabhaviṣṇu ca
Дума по дума
Synonyms
авибхактам – без разделяне; ча – също; бхӯтеш̣у – във всички живи същества; вибхактам – разделен; ива – като че ли; ча – също; стхитам – установен; бхӯта-бхартр̣ – поддръжникът на всички живи същества; ча – също; тат – това; гйеям – да се разбере; грасиш̣н̣у – като поглъща; прабхавиш̣н̣у – като развива; ча – също.
avibhaktam: sans division; ca: aussi; bhūteṣu: en chaque être; vibhaktam: divisé; iva: comme si; ca: aussi; sthitam: situé; bhūta-bhartṛ: le soutien de tous les êtres; ca: aussi; tat: cela; jñeyam: doit être compris; grasiṣṇu: dévorant; prabhaviṣṇu: développant; ca: aussi.
Превод
Translation
Като Свръхдуша Бог може да изглежда разделен сред живите същества, но Той е единен и неделим. Въпреки че поддържа всяко живо същество, Той унищожава всичко и проявява всичко.
Bien qu’Elle puisse sembler fragmentée, répartie en chacun, l’Âme Suprême demeure une unité indivisible. Si c’est Elle qui maintient tous les êtres, comprends que c’est Elle aussi qui les fait apparaître et, le moment venu, les résorbe.
Пояснение
Purport
Бог се намира в сърцето на всекиго като Свръхдуша. Означава ли това, че Той е разделен на части? Не. В действителност Той е единен. Можем да дадем пример със Слънцето. Когато е в зенита си, то стои на определено място. Но ако някой се отдалечи на осем хиляди километра в която и да е посока и попита къде е слънцето, ще му отговорят, че то грее над главата му. Във ведическата литература този пример се дава, за да се покаже, че макар и неделим, Върховният е установен като разделен. Там се казва също, че единният Виш̣н̣у благодарение на всемогъществото си присъства навсякъде, така, както Слънцето се появява на много места за много хора. И въпреки че Върховният Бог поддържа всяко живо същество, Той поглъща всичко по време на унищожението. Това се потвърждава в единайсета глава, в която Бог казва, че е дошъл да унищожи воините, събрани на Курукш̣етра. Той споменава също, че под формата на вечното време, поглъща всичко. Той носи унищожение и гибел за всичко. По време на сътворението дава възможност на всички да се развият от първоначалното си състояние, а по време на унищожението ги поглъща. Ведическите химни потвърждават факта, че Бог е източникът и хранилището на всички живи същества. След сътворението неговото всемогъщество крепи всичко, а след унищожението всичко отново се връща в него. Това са утвържденията на ведическите химни. Ято ва̄ има̄ни бхӯта̄ни джа̄янте йена джа̄та̄ни джӣванти ят праянти абхисам̇-вишанти тад брахма тад виджигя̄сасва (Таиттирӣя Упаниш̣ад, 3.1.1).
Ce n’est pas parce que le Seigneur est présent dans le cœur de chacun dans Sa forme d’Âme Suprême qu’Il S’est pour autant divisé. Il demeure toujours un. On Le compare au soleil qui, bien qu’il soit situé au méridien, en un point précis, brille toujours au-dessus de toutes les têtes. Nous pouvons parcourir des milliers de kilomètres et demander où se trouve le soleil, chacun répondra qu’il brille juste au-dessus de Lui. Les Textes védiques donnent cet exemple pour montrer que, bien qu’Il semble divisé, le Seigneur demeure toujours un et indivisible. Ils expliquent que Viṣṇu, par Sa toute-puissance, est partout présent, tout comme le soleil est simultanément présent aux yeux de divers êtres en divers endroits.
Et le Seigneur Suprême, qui maintient tous les êtres, les résorbe tous également, lorsque vient l’annihilation. Déjà, dans le onzième chapitre, le Seigneur disait qu’Il était venu pour résorber en Lui tous les guerriers présents sur le champ de bataille de Kurukṣetra. Plus loin, Il expliqua que, sous la forme du temps, Il dévore tout. On Le connaît donc, pour toutes ces raisons, comme le destructeur suprême. Au temps de la création, Il sort tous les êtres de leur état originel, et au temps de l’annihilation, les résorbe tous. Les hymnes védiques confirment aussi qu’Il est l’origine et le refuge de tous les êtres. De l’instant où Il crée jusqu’au moment où tout s’annihile et retourne sommeiller en Lui, tout repose sur Son omnipotence: yato vā imāni bhūtāni jāyante yena jātāni jīvanti yat prayanty abhisaṁviśanti tad brahma tad vijijñāsasva. (Taittirīya Upaniṣad 3.1)