ТЕКСТ 14
TEXT 14
Текст
Texto
сарвато 'кш̣и-широ-мукхам
сарватах̣ шрутимал локе
сарвам а̄вр̣тя тиш̣т̣хати
sarvato ’kṣi-śiro-mukham
sarvataḥ śrutimal loke
sarvam āvṛtya tiṣṭhati
Дума по дума
Palabra por palabra
сарватах̣ – навсякъде; па̄н̣и – ръце; па̄дам – крака; тат – това; сарватах̣ – навсякъде; акш̣и – очи; ширах̣ – глави; мукхам – лица; сарватах̣ – навсякъде; шрути-мат – има уши; локе – в света; сарвам – всичко; а̄вр̣тя – като покрива; тиш̣т̣хати – съществува.
Превод
Traducción
Неговите ръце и крака, неговите очи, глави, лица и уши са навсякъде. По този начин Свръхдушата прониква във всичко съществуващо.
Por doquier están Sus manos y Sus piernas, y Sus ojos, Sus cabezas y Sus caras, y Él tiene oídos por todas partes. De ese modo existe la Superalma, omnipresente en todo.
Пояснение
Significado
Както Слънцето разпръсква безбройните си лъчи, така и Свръхдушата, Върховната Божествена Личност, прониква навсякъде. Той е вездесъщ в своята всепроникваща форма и в нея се намират всички индивидуални живи същества, като се започне от първия велик учител – Брахма̄ – и се стигне до мъничката мравка. Съществуват безброй глави, крака, ръце и очи, и безброй много живи същества. Но всичко съществува в и въз основа на Свръхдушата. По този начин Свръхдушата е всепроникваща. За индивидуалната душа обаче не може да се каже, че има ръце, крака и очи навсякъде. Това е невъзможно. Някой може да си мисли: „От невежество сега не разбирам как ръцете и краката ми са навсякъде, но когато придобия знание, ще разбера това“. Такова мислене е погрешно. Индивидуалната душа, обусловена от материалната природа, не е върховна. Върховният се отличава от индивидуалната душа. Върховният Бог може да удължава ръката си безгранично, а индивидуалната душа не може. В Бхагавад-гӣта̄ Господ казва, че ако някой му поднесе цвете, плод или малко вода, Той ще ги приеме. Но ако Бог е на голямо разстояние от нас, как може да приеме нещо? В това се състои всемогъществото на Бога. Въпреки че се намира в собствената си обител, която е много, много далеч от Земята, Той може да протегне ръката си, за да приеме предлаганото. Такова е неговото могъщество. В Брахма сам̇хита̄ (5.37) се казва: голока ева нивасатй акхила̄тма-бхӯтах̣ – макар да е винаги зает със забавления на трансценденталната си планета, Той е всепроникващ. Индивидуалната душа не може да твърди, че е всепроникваща. Следователно в този стих се описва Върховната душа, Божествената Личност, а не индивидуалната душа.
Así como el Sol existe y difunde sus rayos ilimitados, así mismo existe la Superalma, o la Suprema Personalidad de Dios. Él existe en Su forma omnipresente, y en Él existen todas las entidades vivientes individuales, desde el primer gran maestro, Brahmā, hasta las pequeñas hormigas. Existen infinidad de cabezas, piernas, manos y ojos, e infinidad de entidades vivientes. Todo ello existe en y sobre la Superalma. Por lo tanto, la Superalma es omnipresente. Sin embargo, el alma individual no puede decir que tiene sus manos, piernas y ojos en todas partes. Eso no es posible. Si ella cree que mientras se encuentra bajo la influencia de la ignorancia no está consciente de que sus manos y piernas están difundidas por doquier, pero que cuando adquiera el debido conocimiento llegará a esa etapa, su pensamiento es contradictorio. Eso significa que como el alma individual ha quedado condicionada por la naturaleza material, no es suprema. El Supremo es diferente del alma individual. El Señor Supremo puede extender Su mano ilimitadamente; el alma individual no puede hacerlo. En el Bhagavad-gītā, el Señor dice que si alguien le ofrece una flor, una fruta o un poco de agua, Él la acepta. Si el Señor se encuentra lejos, ¿cómo puede aceptar cosas? He ahí la omnipotencia del Señor: aunque se encuentra en Su propia morada, sumamente lejos de la Tierra, puede extender Su mano para aceptar lo que cualquiera le ofrezca. Esa es Su potencia. En la Brahma-saṁhitā (5.37) se dice: goloka eva nivasaty akhilātma-bhūtaḥ, aunque Él siempre está dedicado a disfrutar de pasatiempos en Su planeta trascendental, es omnipresente. El alma individual no puede decir que es omnipresente. Luego este verso describe al Alma Suprema, la Personalidad de Dios, no al alma individual.