ТЕКСТ 5
VERŠ 5
Текст
Verš
авякта̄сакта-четаса̄м
авякта̄ хи гатир дух̣кхам̇
дехавадбхир ава̄пяте
avyaktāsakta-cetasām
avyaktā hi gatir duḥkhaṁ
dehavadbhir avāpyate
Дума по дума
Synonyma
клешах̣ – затруднение; адхика-тарах̣ – много; теш̣а̄м – от тях; авякта – към непроявеното; а̄сакта – привързан; четаса̄м – тези, чиито умове; авякта̄ – към непроявеното; хи – несъмнено; гатих̣ – напредък; дух̣кхам – с трудност; деха-вадбхих̣ – от въплътените; ава̄пяте – се достига.
kleśaḥ — ťažkosti; adhika-taraḥ — veľmi; teṣām — tých; avyakta — neprejavenom; āsakta — lipne; cetasām — tých, ktorých myseľ; avyaktā — na neprejavenom; hi — zaiste; gatiḥ — pokrok; duḥkham — s ťažkosťami; deha-vadbhiḥ — pre vtelených; avāpyate — dosiahnuť.
Превод
Překlad
За тези, чиито умове са привързани към непроявения, безличностен аспект на Върховния, прогресът е свързан с множество проблеми. Напредъкът по този път е винаги труден за въплътените.
Robiť pokroky je veľmi ťažké pre tých, ktorých myseľ lipne na neprejavenom, neosobnom aspekte Najvyššieho. Táto cesta je vždy neľahká pre tých, čo sú v zajatí tela.
Пояснение
Význam
Трансценденталистите, стремящи се към осъзнаване на невъобразимия, непроявения, безличностен аспект на Върховния Бог, се наричат гя̄на-йогӣ, а личностите, които са в пълно Кр̣ш̣н̣а съзнание и се посвещават на предано служене на Бога, се наричат бхакти йогӣ. Тук ясно се посочва разликата между гя̄на йога и бхакти йога. Техниката на гя̄на йога, въпреки че накрая води до същата цел, е свързана с много трудности, докато пътят на бхакти йога, непосредственото служене на Бога, Върховната Личност, е по-лесен и естествен за въплътената душа. Индивидуалната душа е въплътена от незапомнени времена и за нея е много трудно дори теоретично да разбере, че не е това тяло. Затова практикуващият бхакти йога почита изображението на Кр̣ш̣н̣а, прилагайки съществуващата в ума концепция за телесна форма. Разбира се, обожанието на Бога, Върховната Личност, във формата, която се намира в храма, не е идолопоклонничество. Според ведическата литература Върховният може да бъде обожаван като сагун̣а (притежаващ качества) и ниргун̣а (без качества). Почитането на храмовата форма се нарича сагун̣а обожание, защото Бог е представен чрез материални елементи. Но образът на Бога, макар и проявен от камък, дърво или маслени бои, всъщност не е материален. Такава е абсолютната природа на Върховния.
Skupina transcendentalistov rozjímajúca o nepostihnuteľnom, neprejavenom, neosobnom ryse Najvyššieho Pána, sa nazýva jñāna-yogīni, zatiaľ čo tí, ktorí sú si plne vedomí Kṛṣṇu a oddane Mu slúžia, sa nazývajú bhakti-yogīni. V tomto verši môžeme vidieť jasný rozdiel medzi jñāna-yogou a bhakti-yogou. Hoci jñāna-yoga nakoniec vedie k najvyššiemu cieľu, je to veľmi zložitá cesta, zatiaľ čo priama cesta bhakti-yogy, teda oddanej služby Najvyššej Božskej Osobnosti, je pre vtelenú dušu jednoduchšia a prirodzenejšia. Individuálna duša je vtelená už odnepamäti a je pre ňu veľmi ťažké teoreticky pochopiť, že nie je hmotné telo. Preto bhakti-yogīn uctieva Božstvo Kṛṣṇu, pretože tak môže použiť rôzne telesné poňatia, zakorenené v mysli. Uctievanie podoby Najvyššieho Božstva v chráme nie je modlárstvo. Vo Vedach sa píše, že Boha možno uctievať dvoma spôsobmi: uctievaním s Jeho atribútmi (saguṇa), alebo bez nich (nirguṇa). Uctievanie Božstva v chráme patrí do skupiny saguṇa, pretože Pán je v ňom zastúpený hmotnými kvalitami. Pánova podoba však nie je hmotná, hoci je reprezentovaná hmotnými prvkami, ako je kameň, drevo alebo olejové farby. To je absolútna povaha Najvyššieho Pána.
В тази връзка ето един прост пример. Ако пуснем писмо в истинска пощенска кутия, то ще достигне местоназначението си, но всяка друга кутия, непоставена от пощенската служба, няма да ни свърши работа. По подобен начин арча̄-виграха, формата на Бога в храма, го представя авторитетно в този свят. Арча̄-виграха е въплъщение на Върховния Бог. Посредством тази форма Той приема служене. Бог е всемогъщ и може да се прояви като арча̄-виграха, за да приема служенето на преданите, ставайки достъпен за обусловените живи същества.
Môžeme to objasniť na hrubom príklade. Keď vhodíme listy do poštových schránok na ulici, dostanú sa bez problémov k adresátovi. No akákoľvek stará škatuľa alebo napodobenina poštovej schránky, ktorú sme niekde našli a ktorá nebola schválená poštovým úradom, nemôže poslúžiť rovnakému účelu. Podobne je i Boh spoľahlivo zastúpený Božstvom, ktoré sa nazýva arcā-vigraha. Táto arcā-vigraha je inkarnácia Najvyššieho Pána. Boh je všemohúci, a preto môže v tejto podobe prijímať služby oddaného, aby mu uľahčil cestu z podmieneného života.
За предания е лесно да се приближи до Върховния бързо и непосредствено, но за тези, които се опитват да реализират безличностния Абсолют, пътят на духовното осъзнаване е труден. За да постигнат непроявения аспект на Върховния, те трябва да изучават ведически произведения като Упаниш̣адите, да боравят с езика на тези писания, да анализират чувствата отвъд сетивността и да овладеят до съвършенство въпросните процеси. За обикновения човек това не е никак лесно. Но този, който извършва предано служене под ръководството на авторитетен духовен учител просто като отдава редовно почитания на храмовата форма, слуша за величието на Бога и яде от предложената му храна, с лекота развива Кр̣ш̣н̣а съзнание и постига Върховния. Няма съмнение, че имперсоналистите ненужно следват по-труден път с риск накрая да не достигнат Абсолютната Истина. Но персоналистът влиза в преки взаимоотношения с Върховната Личност без всякакъв риск, безпокойства или трудности. В Шрӣмад Бха̄гаватам има подобно твърдение. Там се казва, че в края на краищата човек трябва да се отдаде на Върховната Божествена Личност (процеса, наречен бхакти), но ако вместо това той се мъчи да разбере какво е Брахман и какво не е Брахман, и прекарва така целия си живот, ще постигне само разочарования. Затова Кр̣ш̣н̣а не препоръчва този труден път на себепознание, тъй като не е сигурно какъв ще е крайният резултат.
Oddanému nerobí problémy okamžite a priamo sa priblížiť k Najvyššiemu, no tí, ktorí nasledujú neosobnú cestu duchovnej sebarealizácie, to majú ťažké. Musia porozumieť neprejavenému zastúpeniu Najvyššieho štúdiom vedskej literatúry, ako napr. Upaniṣad, musia sa naučiť jazyk písiem, pochopiť nevnímateľné city a zároveň musia všetko aj zrealizovať. Pre obyčajného človeka to nie je nič ľahké. Oddaný, ktorý neustále myslí na Kṛṣṇu a oddane Mu slúži pod vedením duchovného učiteľa, ľahko zrealizuje Najvyššiu Božskú Osobnosť tak, že sa Božstvu pravidelne klania, načúva príbehom o Božej sláve a prijíma jedlo obetované Božstvu. Niet pochybností o tom, že impersonalisti si volia zbytočne komplikovanú cestu, čím navyše riskujú, že Absolútnu Pravdu napokon nezrealizujú. Personalisti sa k Najvyššej Božskej Osobnosti približujú priamo, bez rizika, problémov alebo ťažkostí. V Śrīmad-Bhāgavatame sa o tom píše podobne. Človek sa dostane do ťažkostí, len ak si sťažuje život snahou porozumieť tomu, čo je a čo nie je Brahman, pretože zmyslom života je nakoniec sa odovzdať Najvyššej Božskej Osobnosti. Proces oddanosti sa nazýva bhakti. V tomto verši Bhagavad-gīty sa teda nikomu neodporúča, aby sa za sebarealizáciou vydal zložitou cestou, pretože konečný výsledok je neistý.
Живото същество е вечна индивидуална душа. Ако някой иска да се слее с духовното цяло, ще реализира аспектите вечност и знание на изначалната си природа, но няма да постигне блаженство. Получавайки милостта на предан на Бога, такъв трансценденталист, изучил добре метода на гя̄на йога, може да се заеме с бхакти йога, предано служене. Но тогава дългогодишният стремеж към безличностния Абсолют ще се превърне в пречка за него, защото ще му е трудно да изостави имперсоналната идея. Реализирането на непроявеното е винаги изпълнено с трудности за обусловената душа – и на етапа на практикуване, и на етапа на съвършенство. Всяка душа притежава частична независимост. Човек трябва да знае със сигурност, че осъзнаването на непроявеното е против природата на неговата блажена духовна същност и затова не трябва да поема по този път. За всяко живо същество най-добрият метод за духовна реализация е практиката на Кр̣ш̣н̣а съзнание, тоест пълното посвещаване на предано служене. Този, който отхвърля преданото служене, рискува да стане атеист. Методът на съсредоточаване върху непроявеното, неосезаемото и невъобразимото, обяснен в този стих, не бива да се поощрява, особено в тази епоха. Бог Кр̣ш̣н̣а не го препоръчва.
Živá bytosť je večná individuálna duša, no ak chce splynúť s duchovným celkom, bude môcť zrealizovať iba večný a vševedúci aspekt svojej pôvodnej prirodzenosti, aspekt blaženosti jej unikne. Transcendentalista, ktorý je dobre oboznámený s procesom jñāna-yogy, môže začať s bhakti-yogou alebo s oddanou službou, ak získa milosť oddaného. V tej chvíli mu však bude jeho dlhodobý tréning neosobnej filozofie iba na ťarchu, pretože sa nebude chcieť zbaviť svojich starých predstáv. Vtelenej duši pripadá zaťažko nasledovať a realizovať neosobnú filozofiu. Každá živá bytosť je do istej miery nezávislá a môžeme si byť istí, že realizácia neprejaveného je v rozpore s blaženou prirodzenosťou duše. Touto cestou by sme sa nemali uberať. Pre živé bytosti je vedomie Kṛṣṇu, ktoré zahrňuje všetky s oddanosťou vykonávané činnosti, tou najlepšou cestou. Ak sa chce človek oddanej službe vyhnúť, hrozí mu, že sa obráti k ateizmu. Postup, pri ktorom sa človek sústredí na neprejavené, nepredstaviteľné a zmyslami nepostihnuteľné, tak, ako bol opísaný v tomto verši, by nemal byť nikdy podporovaný a obzvlášť nie v tomto veku. Kṛṣṇa nám to neodporúča.