ТЕКСТОВЕ 3 – 4
TEXTS 3-4
Текст
Tekst
авяктам̇ парюпа̄сате
сарватра-гам ачинтям̇ ча
кӯт̣а-стхам ачалам̇ дхрувам
avyaktaṁ paryupāsate
sarvatra-gam acintyaṁ ca
kūṭa-stham acalaṁ dhruvam
сарватра сама-буддхаях̣
те пра̄пнуванти ма̄м ева
сарва-бхӯта-хите рата̄х̣
sarvatra sama-buddhayaḥ
te prāpnuvanti mām eva
sarva-bhūta-hite ratāḥ
Дума по дума
Synonyms
йе – тези, които; ту – но; акш̣арам – това, което е отвъд сетивното възприятие; анирдешям – неопределим; авяктам – непроявен; парюпа̄сате – напълно заети в обожание; сарватра-гам – всепроникващ; ачинтям – невъобразим; ча – също; кӯт̣а-стхам – неизменен; ачалам – неподвижен; дхрувам – постоянен; санниямя – като контролират; индрия-гра̄мам – всички сетива; сарватра – навсякъде; сама-буддхаях̣ – еднакво предразположени; те – те; пра̄пнуванти – достигат; ма̄м – мен; ева – със сигурност; сарва-бхӯта-хите – благополучието на всички живи същества; рата̄х̣ – посветени на.
ye — de, som; tu — men; akṣaram — det, som er hinsides sansernes opfattelsesevne; anirdeśyam — ubestemmelige; avyaktam — umanifesterede; paryupāsate — er helt engageret i at tilbede; sarvatra-gam — altgennemtrængende; acintyam — ufattelige; ca — også; kūṭa-stham — uforanderlige; acalam — ubevægelige; dhruvam — fæstnede; sanniyamya — idet de behersker; indriya-grāmam — alle sanserne; sarvatra — overalt; sama-buddhayaḥ — ens indstillet; te — de; prāpnuvanti — opnår; mām — Mig; eva — afgjort; sarva-bhūta-hite — til gavn for alle levende væsener; ratāḥ — engagerede.
Превод
Translation
Тези, които почитат непроявения, недостъпния за сетивата, неопределимия, всепроникващия, невъобразимия, неизменния, постоянния и неподвижния – безличностния аспект на Абсолютната Истина, като владеят сетивата си, отнасят се еднакво към всички и се грижат за благото на другите, те най-накрая също ме достигат.
Men de, der til fulde tilbeder det umanifesterede, det, der ligger uden for sansernes opfattelsesevne, det altgennemtrængende, ufattelige, uforanderlige og ubevægelige – den upersonlige forestilling om den Absolutte Sandhed – når i sidste ende Mig ved at beherske de forskellige sanser, være ens indstillet over for alle og arbejde til gavn for alles velfærd.
Пояснение
Purport
Тези, които не обожават непосредствено Върховния Бог, Кр̣ш̣н̣а, а вървят по обиколни пътища, в крайна сметка достигат същата цел – Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. „След много, много раждания мъдрият търси убежище при мен, защото знае, че Ва̄судева е всичко.“ Когато след много раждания човек развие пълно знание, той се отдава на Бог Кр̣ш̣н̣а. Ако някой желае да достигне Бога чрез метода, споменат в този стих, той трябва да владее сетивата си, да служи на всички и да работи за всеобщото благо. Заключението е, че докато не се обърнем към Бог Кр̣ш̣н̣а, не може да постигнем съвършена духовна реализация. Често преди да се отдадем напълно на Бога, трябва да преминем през много трудности и лишения.
FORKLARING: De, der ikke direkte tilbeder den Højeste Guddom, Kṛṣṇa, men som forsøger at nå det samme mål gennem en indirekte metode, når yderst set også det samme mål, Śrī Kṛṣṇa. “Efter mange liv søger det vise menneske tilflugt hos Mig velvidende, at Vāsudeva er alting.” (Bg. 7.19) Når man efter mange liv opnår fuld kundskab, overgiver man sig til Herren Kṛṣṇa. Hvis man gerne vil nærme sig Guddommen gennem metoden, der er omtalt i dette vers, er man nødt til at beherske sanserne, yde tjeneste til alle og arbejde til gavn for alle levende væsener. Det indebærer, at man er nødt til at komme til Herren Kṛṣṇa, ellers er der ingen fuldkommen erkendelse. Ofte er der megen askese involveret, før man overgiver sig fuldstændigt til Ham.
За да възприеме Свръхдушата в сърцето си, човек трябва да прекрати сетивните дейности: гледане, слушане, вкусване, работа и т.н. Тогава осъзнава, че Върховната Душа присъства навсякъде. Разбирайки това, той спира да завижда и се отнася еднакво към всички – било то хора или животни, защото вижда само душата, а не външната обвивка. Но за обикновения човек този метод за реализиране на безличностния Абсолют е много труден.
For at kunne opfatte Oversjælen inden i den individuelle sjæl må man ophøre med alle sanseaktiviteter som at se, høre, smage, arbejde osv. Da kommer man til forståelsen af, at den Højeste Sjæl er til stede overalt. Når man erkender det, misunder man intet levende væsen. Man ser ingen forskel på mennesker og dyr, for man ser kun sjælen, ikke den ydre tildækning. Men for folk generelt er denne upersonlige erkendelsesmetode meget svær at følge.