Skip to main content

ТЕКСТОВЕ 18 – 19

TEXTS 18-19

Текст

Texte

самах̣ шатрау ча митре ча
татха̄ ма̄на̄пама̄найох̣
шӣтош̣н̣а-сукха-дух̣кхеш̣у
самах̣ санга-виварджитах̣
samaḥ śatrau ca mitre ca
tathā mānāpamānayoḥ
śītoṣṇa-sukha-duḥkheṣu
samaḥ saṅga-vivarjitaḥ
туля-нинда̄-стутир маунӣ
сантуш̣т̣о йена кеначит
аникетах̣ стхира-матир
бхактима̄н ме прийо нарах̣
tulya-nindā-stutir maunī
santuṣṭo yena kenacit
aniketaḥ sthira-matir
bhaktimān me priyo naraḥ

Дума по дума

Synonyms

самах̣ – еднакъв; шатрау – към врага; ча – също; митре – към приятеля; ча – също; татха̄ – така; ма̄на – на почит; апама̄найох̣ – и безчестие; шӣта – в студ; уш̣н̣а – зной; сукха – щастие; дух̣кхеш̣у – и нещастие; самах̣ – уравновесен; санга-виварджитах̣ – освободен от всякакво общуване; туля – еднакъв; нинда̄ – в клевета; стутих̣ – и репутация; маунӣ – мълчалив; сантуш̣т̣ах̣ – удовлетворен; йена кеначит – без нищо; аникетах̣ – без жилище; стхира – установен; матих̣ – решителност; бхакти-ма̄н – зает с предано служене; ме – на мен; приях̣ – скъп; нарах̣ – човек.

samaḥ: égal; śatrau: envers l’ennemi; ca: aussi; mitre: envers les amis; ca: aussi; tatha: ainsi; māna: dans l’honneur; apamānayoḥ: et le déshonneur; śīta: dans le froid; uṣṇa: la chaleur; sukha: le bonheur; duḥkheṣu: et le malheur; samaḥ: également disposé; saṇga-vivarjitaḥ: libre de tout contact; tulya: égal; nindā: dans la diffamation; stutiḥ: et le renom; maunī: silencieux; santuṣṭaḥ: satisfait; yena kenacit: de tout; aniketaḥ: n’ayant pas de demeure; sthira: fixe; matiḥ: détermination; bhaktimān: engagé dans la dévotion; me: à Moi; priyaḥ: cher; naraḥ: un homme.

Превод

Translation

Той се отнася еднакво към приятели и врагове, остава уравновесен в чест и безчестие, зной и студ, щастие и нещастие, слава и позор, свободен е от замърсяващо общуване и е винаги мълчалив и удовлетворен, не се грижи да си осигури жилище, твърдо установен е в знание и е посветен на предано служене – такъв човек ми е много скъп.

Celui qui traite pareillement l’ami et l’ennemi, qui demeure égal dans l’honneur et le déshonneur, la chaleur et le froid, le bonheur et le malheur, la gloire et la diffamation, qui toujours se garde des mauvaises fréquentations, qui, silencieux, satisfait de tout et insouciant du gîte, est établi dans la connaissance et Me sert avec amour et dévotion, celui-là M’est très cher.

Коментар

Purport

ПОЯСНЕНИЕ: Преданият избягва всяко неподходящо общуване. Понякога човек е хвален, понякога е хулен – такава е природата на човешкото общество. Но преданият остава безучастен към преходните слава и позор, към щастието и нещастието. Той е много търпелив. Наричан е мълчалив, защото не говори за нищо друго, освен за Кр̣ш̣н̣а. Мълчалив не означава, че не трябва да говори изобщо, а значи, че не трябва да говори безсмислици. Той говори само за важни неща, а най-същественият разговор за него е разговорът за Върховния Бог. Преданият е щастлив при всички обстоятелства. Понякога може да получи много вкусни храни, друг път – не, но той е удовлетворен. Той не се грижи за комфортно жилище. Понякога може да живее под дърво, друг път в дворец – за него е без значение. Наричат го устойчив, защото е установен в своята решителност и знание. Можем да открием известно повторение в описанията на качествата на един предан, но това е само, за да се наблегне върху факта, че той трябва да придобие всички тези качества. Без добри качества не можем да бъдем чисти предани. Хара̄в абхактася куто махад-гун̣а̄х̣ – човек, който не е предан, няма добри качества. Всеки, който иска да бъде приеман за предан, трябва да развие добри качества. Разбира се, преданият не полага свръхусилия, за да придобие тези качества, защото дейностите в Кр̣ш̣н̣а съзнание и преданото служене му помагат да ги развие от само себе си.

Un dévot ne vit jamais en mauvaise compagnie. Un homme est parfois loué, parfois diffamé, c’est la nature même de la société humaine qui le veut. Mais le dévot transcende toujours les catégories artificielles que sont la gloire et la diffamation, le bonheur et le malheur. Il est très patient. Comme il n’a pas d’autre sujet de conversation que Kṛṣṇa, on le dit silencieux. Être silencieux ne signifie pas se taire, mais s’abstenir de prononcer des sottises. On ne doit parler que de choses essentielles. Le Seigneur Suprême est donc au centre de toutes les conversations du dévot. Il est heureux quoi qu’il arrive. Qu’il ait ou non à manger des mets savoureux, il demeure satisfait. Peu lui importe le confort d’un logis; vivre sous un arbre, vivre dans un palais, l’un n’a pas plus d’attrait que l’autre. Sa détermination et sa connaissance sont inébranlables. On objectera peut-être qu’il y a un certain nombre de répétitions dans cette liste, mais elles n’ont d’autre but que de souligner qu’il est indispensable qu’un dévot acquière toutes ces qualités. Sans elles, nul ne pourra devenir un pur dévot. Et quiconque n’est pas un dévot du Seigneur ne possède, à vrai dire, aucune bonne qualité (harāv abhaktasya kuto mahad-guṇāḥ). Le dévot doit donc acquérir ces qualités pour être reconnu en tant que tel mais il n’a pas à fournir d’efforts hors de la conscience de Kṛṣṇa pour les développer: le service de dévotion lui permet de les acquérir automatiquement.