ТЕКСТОВЕ 13 – 14
TEXTS 13-14
Текст
Tekstas
маитрах̣ карун̣а ева ча
нирмамо нирахан̇ка̄рах̣
сама-дух̣кха-сукхах̣ кш̣амӣ
maitraḥ karuṇa eva ca
nirmamo nirahaṅkāraḥ
sama-duḥkha-sukhaḥ kṣamī
ята̄тма̄ др̣д̣ха-нишчаях̣
майи арпита-мано-буддхир
йо мад-бхактах̣ са ме приях̣
yatātmā dṛḍha-niścayaḥ
mayy arpita-mano-buddhir
yo mad-bhaktaḥ sa me priyaḥ
Дума по дума
Synonyms
адвеш̣т̣а̄ – който не завижда; сарва-бхӯта̄на̄м – към всички живи същества; маитрах̣ – дружелюбен; карун̣ах̣ – добронамерен; ева – несъмнено; ча – също; нирмамах̣ – без чувство за собственост; нирахан̇ка̄рах̣ – без фалшиво его; сама – еднакъв; дух̣кха – в нещастие; сукхах̣ – и щастие; кш̣амӣ – като прощава; сантуш̣т̣ах̣ – удовлетворен; сататам – винаги; йогӣ – човек, зает с преданост; ята-а̄тма̄ – който може да се владее; др̣д̣ха-нишчаях̣ – с решителност; майи – върху мен; арпита – съсредоточен; манах̣ – ум; буддхих̣ – и интелигентност; ях̣ – човек, който; мат-бхактах̣ – мой предан; сах̣ – той; ме – на мен; приях̣ – скъп.
adveṣṭā — nepavydus; sarva-bhūtānām — visoms gyvosioms esybėms; maitraḥ — draugiškas; karuṇaḥ — maloningas; eva — tikrai; ca — taip pat; nirmamaḥ — be nuosavybės jausmo; nirahaṅkāraḥ — atsikratęs klaidingos savimonės; sama — vienodas; duḥkha — kančioje; sukhaḥ — ir laimėje; kṣamī — atlaidus; santuṣṭaḥ — patenkintas; satatam — visuomet; yogī — kas atlieka pasiaukojimo veiklą; yata-ātmā — susitvardęs; dṛḍha-niścayaḥ — su ryžtu; mayi — Manimi; arpita — užėmęs; manaḥ — protą; buddhiḥ — ir intelektą; yaḥ — tas, kuris; mat-bhaktaḥ — Mano bhaktas; saḥ — jis; me — Man; priyaḥ — brangus.
Превод
Translation
Този, който не завижда и е приятел на всички същества, не се мисли за собственик, освободен е от фалшиво его, еднакво приема щастие и нещастие; търпелив е, винаги удовлетворен и себевладеещ се; който решително се посвещава на предано служене, с ум и интелигентност, установени върху мен – този мой предан ми е много скъп.
Bhaktas, kuris niekam nepavydi ir yra maloningas visų gyvųjų esybių draugas, kuris nemano, kad jam kas nors priklauso ir neturi klaidingos savimonės, yra vienodas ir laimėje, ir kančioje, kuris pakantus, visada patenkintas bei susitvardęs, kuris į Mane sutelkęs protą bei intelektą ryžtingai atlieka pasiaukojimo tarnystę, toks bhaktas labai brangus Man.
Пояснение
Purport
В тези два стиха Господ се връща отново на същността на чистото предано служене и описва трансценденталните качества на чистия предан. Чистият предан е винаги спокоен при всички обстоятелства. Той не завижда на никого, нито става враг на врага си, защото мисли: „Този човек действа като мой враг поради миналите ми злодеяния. Затова по-добре да страдам, отколкото да протестирам“. В Шрӣмад Бха̄гаватам се казва: тат те 'нукампа̄м̇ сусамӣкш̣ама̄н̣о бхун̃джа̄на ева̄тма-кр̣там̇ випа̄кам. Винаги, когато преданият е в беда или в затруднение, той приема, че това е милост на Бога, и си казва: „Заради миналите ми злодеяния би трябвало да страдам много, много повече, но само поради милостта на Върховния Бог не получавам наказанието, което заслужавам. По милостта на Бога, Върховната Личност, получавам това леко наказание“. Затова, въпреки многото трудни обстоятелства, той е винаги спокоен, тих и търпелив. Преданият е доброжелателен към всички, дори към врага си. Нирмама означава, че той не обръща голямо внимание на болките и неприятностите, които идват от тялото, защото знае добре, че не е това материално тяло. Не се идентифицира с тялото, затова е освободен от фалшиво его и еднакво приема щастие и нещастие. Той е търпелив и удовлетворен от това, което идва по милостта на Върховния Бог. Не се стреми да постига нещо, което изисква големи усилия, и затова е винаги радостен. Той е съвършен мистик, защото следва наставленията на духовен учител и понеже сетивата му са контролирани, е изпълнен с решителност. Не се обърква от псевдоаргументи, защото никой не може да го отклони от твърдото му решение да служи с преданост. Той осъзнава напълно, че Кр̣ш̣н̣а е вечният Бог, и затова никой не може да го смути. Всички тези качества дават възможност на предания да насочи изцяло ума и интелигентността си към Върховния. Без съмнение, подобен стандарт на предано служене се среща много рядко, но преданият достига това ниво, когато следва регулиращите принципи. Бог казва, че такъв предан му е много скъп, защото е доволен от неговите дейности в пълно Кр̣ш̣н̣а съзнание.
KOMENTARAS: Šiuose dviejuose posmuose Viešpats, dar kartą sugrįždamas prie tyros pasiaukojimo tarnystės, apibūdina tyro bhakto transcendentines savybes. Tyras bhaktas nesutrinka pakliuvęs į bet kokias aplinkybes. Jis niekam nepavydi. Bhaktas nepriešiškas netgi savo priešui. Pasak jo: „Dėl mano paties praeities piktadarysčių tas žmogus elgiasi taip, tarsi būtų mano priešas, tad verčiau pakentėti negu priešintis.“ „Śrīmad-Bhāgavatam“ (10.14.8) teigiama: tat te ‘nukampāṁ susamīkṣamāṇo bhuñjāna evātma-kṛtaṁ vipākam. Kai bhaktas susiduria su kančiomis ir sunkumais, mano, jog tai yra Viešpaties malonė. Jis galvoja: „Dėl savo praeities piktadarysčių aš turėčiau kentėti kur kas labiau, negu dabar. Tik Aukščiausiojo gailestingumu išvengiu bausmės, kurios esu nusipelnęs. Tik dėl Aukščiausiojo Dievo Asmens malonės man teko labai menka bausmė.“ Tad nepaisant daugelio sunkių aplinkybių, jis visada ramus, santūrus ir kantrus. Bhaktas visada visiems geras, net ir savo priešams. Nirmama reiškia, kad bhaktas neteikia daug dėmesio skausmui ir negalavimams, kurie tenka kūnui, nes puikiausiai žino, kad jis pats nėra materialus kūnas. Jis netapatina savęs su kūnu, tad neturi klaidingos savimonės ir vienodai sutinka ir laimę, ir kančią. Jis yra pakantus ir pasitenkina tuo, kas gaunama Aukščiausiojo Viešpaties malone. Jis nekelia sau sunkiai įgyvendinamų tikslų, todėl visada yra linksmas. Jis – tobuliausias mistikas, nes tvirtai laikosi dvasinio mokytojo nurodymų, o kadangi jis valdo savo jusles, jis ryžtingas. Jo neišmuša iš vėžių klaidingi argumentai, nes niekas negali palaužti jo tvirto pasiryžimo atlikti pasiaukojimo tarnystę. Jis gerai įsisąmonino, kad Kṛṣṇa – amžinas Viešpats, todėl niekas negali jo sutrikdyti. Visos šios ypatybės leidžia jam sutelkti protą ir intelektą į Aukščiausiąjį Viešpatį. Žinoma, toks pasiaukojimo tarnystės lygis labai retas, tačiau bhaktas, laikydamasis reguliuojamų pasiaukojimo tarnystės principų, jį pasiekia. Maža to, Viešpats sako, kad toks bhaktas Jam labai brangus, nes Viešpačiui visada teikia pasitenkinimą visi jo veiksmai, kuriuos jis atlieka mintimis visiškai paniręs į Kṛṣṇą.