Skip to main content

ТЕКСТ 35

ТЕКСТ 35

Текст

Текст

сан̃джая ува̄ча
етач чхрутва̄ вачанам̇ кешавася
кр̣та̄н̃джалир вепама̄нах̣ кирӣтӣ
намаскр̣тва̄ бхӯя ева̄ха кр̣ш̣н̣ам̇
са-гадгадам̇ бхӣта-бхӣтах̣ пран̣амя
сан̃джайа ува̄ча
этач чхрутва̄ вачанам̇ кеш́авасйа
кр̣та̄н̃джалир вепама̄нах̣ кирӣт̣ӣ
намаскр̣тва̄ бхӯйа эва̄ха кр̣шн̣ам̇
са-гадгадам̇ бхӣта-бхӣтах̣ пран̣амйа

Дума по дума

Пословный перевод

сан̃джаях̣ ува̄ча – Сан̃джая каза; етат – така; шрутва̄ – като слуша; вачанам – речта; кешавася – на Кр̣ш̣н̣а; кр̣та-ан̃джалих̣ – с допрени длани; вепама̄нах̣ – треперещ; кирӣтӣ – Арджуна; намаскр̣тва̄ – като отдава почитания; бхӯях̣ – отново; ева – също; а̄ха – каза; кр̣ш̣н̣ам – на Кр̣ш̣н̣а; са-гадгадам – с пресекващ глас; бхӣта-бхӣтах̣ – уплашен; пран̣амя – отдавайки почит.

сан̃джайах̣ ува̄ча — Санджая сказал; этат — эту; ш́рутва̄ — услышав; вачанам — речь; кеш́авасйа — Кришны; кр̣та-ан̃джалих̣ — молитвенно сложивший ладони; вепама̄нах̣ — дрожащий; кирӣт̣ӣ — Арджуна; намаскр̣тва̄ — отдав поклон; бхӯйах̣ — снова; эва — также; а̄ха — сказал; кр̣шн̣ам — Кришне; са-гадгадам — запинаясь; бхӣта-бхӣтах̣ — напуганный; пран̣амйа — почтительно склонившись.

Превод

Перевод

Сан̃джая каза на Дхр̣тара̄ш̣т̣ра: О, Царю, като изслушва думите, изречени от Върховната Божествена Личност, треперещият Арджуна отново и отново му отдава почитания с допрени длани. Изпълнен със страхопочитание, с пресекващ глас той казва следното на Бог Кр̣ш̣н̣а.

Санджая сказал Дхритараштре: О царь, услышав слова Верховной Личности Бога, Арджуна, охваченный трепетом, молитвенно сложил ладони и стал снова и снова кланяться Господу. Он заговорил, и голос его дрожал от страха.

Пояснение

Комментарий

Както вече бе обяснено, в създадената от вселенската форма на Бога ситуация, Арджуна се обърква от удивление. Затова започва отново и отново да отдава смирени почитания на Кр̣ш̣н̣а и с пресекващ глас да се моли не като приятел, а като предан, поразен от чудо.

Как уже говорилось, увидев вселенскую форму Верховной Личности Бога, Арджуна был изумлен и потрясен. Он стал снова и снова кланяться Господу и дрожащим от волнения голосом возносить молитвы. Теперь он обращается к Кришне не как друг, а как преданный, пораженный Его величием.