Skip to main content

Бхагавад-гӣта̄ такава, каквато е 11.20

Текст

дя̄в а̄-пр̣тхивьор идам антарам хи
вя̄птам тваяикена дишаш ча сарва̄х̣
др̣ш̣т̣ва̄дбхутам рӯпам уграм таведам
лока-траям правятхитам маха̄тман

Дума по дума

дяу – от небето; а̄-пр̣тхивьох̣ – до земята; идам – това; антарам – между; хи – несъмнено; вя̄птам – проникнато; твая̄ – от теб; екена – единствен; дишах̣ – посоки; ча – и; сарва̄х̣ – всички; др̣ш̣т̣ва̄ – виждайки; адбхутам – удивителна; рӯпам – форма; уграм – ужасна; тава – твоята; идам – тази; лока – планетарните системи; траям – трите; правятхитам – обезпокоени; маха̄-а̄тман – о, велики.

Превод

Въпреки че си един, Ти обхващаш изцяло небето, планетите и пространството между тях. О, велики, виждайки тази удивителна и ужасяваща форма, всички светове изпадат в смут.

Коментар

Дя̄в а̄-пр̣тхивьох̣ („пространството между рая и земята“) и лока-траям („трите свята“) са важни думи в този стих; от тях става ясно, че не само Арджуна вижда вселенската форма на Бога, но и живите същества от други планетарни системи също я виждат. Вселенската форма не е сън на Арджуна. Всички, надарени от Бога с божествено зрение, виждат на бойното поле тази вселенска форма.