Skip to main content

ТЕКСТ 9

TEXT 9

Текст

Tekst

мач-читта̄ мад-гата-пра̄н̣а̄
бодхаянтах̣ параспарам
катхаянташ ча ма̄м нитям
туш̣янти ча раманти ча
mac-cittā mad-gata-prāṇā
bodhayantaḥ parasparam
kathayantaś ca māṁ nityaṁ
tuṣyanti ca ramanti ca

Дума по дума

Synonyms

мат-читта̄х̣ – с мисли насочени към мен; мат-гата-пра̄н̣а̄х̣ – техният живот, посветен на мен; бодхаянтах̣ – като проповядват; параспарам – един на друг; катхаянтах̣ – като разговарят; ча – също; ма̄м – за мен; нитям – постоянно; туш̣янти – стават удовлетворени; ча – също; раманти – се наслаждават на трансцендентално блаженство; ча – също.

mat-cittāḥ — oma mõistuse täielikult Minule keskendanud; mat-gata- prāṇāḥ — oma elud Minule pühendanud; bodhayantaḥ — jutlustades; parasparam — omavahel; kathayantaḥ — rääkides; ca — samuti; mām — Minust; nityam — lakkamatult; tuṣyanti — tunnevad rõõmu; ca — samuti; ramanti — naudivad transtsendentaalset õndsust; ca — samuti.

Превод

Translation

Мислите на моите чисти предани са насочени към мен, животът им е посветен на служене на мен; те изпитват висше удовлетворение и блаженство да се просвещават един друг в разговори за мен.

Minu puhtad pühendunud on pühendanud oma elu täielikult Minu teenimisele, nende mõtted on alati keskendunud Minule ning nad tunnevad suurt rahuldust ja õndsust teineteise valgustamisest ning Minust vestlemisest.

Коментар

Purport

Чистите предани, чиито характерни качества са споменати тук, са напълно заети с трансцендентално любовно служене на Бога. Мислите им не могат да бъдат отклонени от лотосовите нозе на Кр̣ш̣н̣а. Разговорите им са само на трансцендентални теми. В този стих са описани типичните признаци на чистите предани. Те са заети двайсет и четири часа в денонощието с възхвала на качествата и забавленията на Върховния Бог. Сърцата и душите им са постоянно потопени в Кр̣ш̣н̣а и те изпитват удоволствие да разговарят за него с другите предани.

Puhtad pühendunud, kelle iseloomulikke jooni siin kirjeldatakse, rakendavad end täielikult Jumala teenimisse transtsendentaalses armastuses. Nende mõistus ei eksle kunagi eemale Kṛṣṇa lootosjalgade juurest. Kõik nende vestlused käivad ainult transtsendentaalsetel teemadel. Selles värsis tuuakse eriti selgelt välja puhta pühendunu tunnusjooned. Kõigekõrgema Jumala pühendunud on kakskümmend neli tundi ööpäevas hõivatud Kõigekõrgema Jumala omaduste ja mängude ülistamisega. Nende südamed ja hinged on alati tulvil Kṛṣṇast ning nad kogevad suurt naudingut teiste pühendunutega Kṛṣṇast vesteldes.

В началния етап на предано служене те се наслаждават на трансцендентално удоволствие от самото служене, а в зрелия стадий действително изпитват любов към Бога. От тази трансцендентална позиция те могат да вкусят висшето съвършенство, което Бог проявява в своята обител. Бог Чайтаня сравнява трансценденталното предано служене със семе в сърцето на живото същество. От безбройните живи същества, пътуващи по различните планети на Вселената, малцина са щастливи да срещнат чист предан и така да разберат преданото служене. Преданото служене е като семе; ако бъде посято в сърцето на човек и той непрестанно слуша и повтаря Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе, то дава плодове, както семето на едно дърво дава плодове, когато се полива редовно. Духовното растение на преданото служене постепенно израства, преминава през покривалото на материалната вселена и влиза в брахмаджьоти сиянието на духовното небе. В духовното небе това растение израства все повече и повече, докато стигне най-висшата планета, наречена Голока Вр̣нда̄вана, върховната планета на Кр̣ш̣н̣а. Най-накрая растението приема подслон в лотосовите нозе на Кр̣ш̣н̣а и остава там. Както едно растение дава цветове и плодове, така и растението на преданото служене ражда плодове и поливането му под формата на възпяване и слушане продължава. Растението на преданото служене е изцяло описано в Чайтаня чарита̄мр̣та (Мадхя лӣла̄, деветнайсета глава). Там е обяснено, че когато то се подслони в лотосовите нозе на Върховния, човек бива напълно погълнат от любов към Бога. Тогава той не може да живее дори миг без досег с Върховния Бог, също както рибата не може да живее без вода. В такова състояние преданият наистина постига трансцендентални качества, общувайки с Върховния Бог.

Pühendunud teenimise algetapil kogevad nad transtsendentaalset naudingut teenimisest endast ning edasi arenedes hakkavad nad Jumalat tõepoolest armastama. Olles jõudnud transtsendentaalsele tasandile, hakkavad nad kogema kõrgeimat täiuslikkust, mida Jumal Oma elupaigas ilmutab. Jumal Caitanya võrdleb transtsendentaalset pühendunud teenimist elusolendi südamesse seemne külvamisega. Universumi erinevatel planeetidel rändab lugematul arvul elusolendeid ning nende hulgast vaid vähesed on sedavõrd õnnelikud, et kohata puhast pühendunut ning omada võimalust mõista pühendunud teenimise protsessi. See pühendunud teenimine on kui seeme ning kui see on külvatud elusolendi südamesse, kes jätkab Hare Kṛṣṇa mantra Hare Kṛṣṇa, Hare Kṛṣṇa, Kṛṣṇa Kṛṣṇa, Hare Hare/ Hare Rāma, Hare Rāma, Rāma Rāma, Hare Hare kordamist ja kuulamist, siis viljastub see seeme, täpselt samamoodi nagu puu seeme viljastub lihtsalt regulaarse kastmise tagajärjel. Pühendunud teenimise taim kasvab vähehaaval üha kõrgemaks ja kõrgemaks, kuni lõpuks tungib see läbi materiaalse universumi kattest ning siseneb brahmajyoti särasse vaimses taevas. Ka vaimses taevas jätkab see taim kasvamist, kuni see jõuab Kṛṣṇa kõrgeima planeedini, mida nimetatakse Goloka Vṛndāvanaks. Lõpuks leiab see taim varjupaiga Kṛṣṇa lootosjalgade juures ning jääb sinna puhkama. Samamoodi nagu taim hakkab kasvades aja jooksul õisi ja vilju kandma, hakkab vilju kandma ka pühendunud teenimise taim, kui seda jätkuvalt kasta Kṛṣṇa pühade nimede kordamise ja kuulamisega. Üksikasjalikult kirjeldatakse seda taime „Caitanya-caritāmṛtas", Madhya-līlā üheksateistkümnendas peatükis. Seal selgitatakse, et kui see taim leiab lõpuks varju Kõigekõrgema Jumala lootosjalgade juures, süveneb pühendunu täielikult Jumala armastamisse ega suuda enam hetkegi elada Kõigekõrgema Jumalaga suhtlemata, täpselt samamoodi nagu kala ei saa elada ilma veeta. Sellisel tasandil omandab pühendunu Kõigekõrgema Jumalaga suheldes tõepoolest transtsendentaalsed omadused.

Шрӣмад Бха̄гаватам е пълен с разкази за отношенията между Върховния и неговите предани, затова е много скъп на преданите, както се казва в самия Бха̄гаватам (12.13.18). Шрӣмад-бха̄гаватам пура̄н̣ам амалам яд ваиш̣н̣ава̄на̄м приям. В него не се говори нищо за материални дейности, икономическо развитие, сетивно наслаждение или освобождение. Шрӣмад Бха̄гаватам е единственото произведение, в което изцяло се описва трансценденталната природа на Върховния Бог и неговите предани. Себеосъзналите се души в Кр̣ш̣н̣а съзнание непрекъснато изпитват удоволствие, слушайки тази трансцендентална литература, както един младеж и една девойка се наслаждават на общуването си.

Ka „Śrīmad-Bhāgavatam" on täis Kõigekõrgema Jumala ja Tema pühendunute vaheliste suhete kirjeldusi. Seetõttu on „Śrīmad-Bhāgavatam" pühendunutele väga kallis, nagu „Śrīmad-Bhāgavatamis" (12.13.18) endas ka öeldud. Śrīmad-bhāgavataṁ purāṇam amalaṁ yad vaiṣṇavānāṁ priyam. Nende suhete kirjeldustes ei räägita midagi materiaalsetest tegevustest, majanduslikust arengust, meelte rahuldamisest või vabanemisest. „Śrīmad- Bhāgavatam" on ainus pühakiri, kus kirjeldatakse üksikasjalikult Kõigekõrgema Jumala ja Tema pühendunute transtsendentaalset loomust. Seepärast kogevad Kṛṣṇa teadvuses viibivad, eneseteadvustamiseni jõudnud isiksused selliste transtsendentaalsete kirjandusteoste kuulamisest lakkamatut naudingut, täpselt samamoodi nagu noor poiss ja tüdruk naudivad teineteise seltskonda.