ТЕКСТ 9
TEXT 9
Текст
Text
бодхаянтах̣ параспарам
катхаянташ ча ма̄м̇ нитям̇
туш̣янти ча раманти ча
bodhayantaḥ parasparam
kathayantaś ca māṁ nityaṁ
tuṣyanti ca ramanti ca
Дума по дума
Synonyms
мат-читта̄х̣ – с мисли насочени към мен; мат-гата-пра̄н̣а̄х̣ – техният живот, посветен на мен; бодхаянтах̣ – като проповядват; параспарам – един на друг; катхаянтах̣ – като разговарят; ча – също; ма̄м – за мен; нитям – постоянно; туш̣янти – стават удовлетворени; ча – също; раманти – се наслаждават на трансцендентално блаженство; ча – също.
mat-cittāḥ — their minds fully engaged in Me; mat-gata-prāṇāḥ — their lives devoted to Me; bodhayantaḥ — preaching; parasparam — among themselves; kathayantaḥ — talking; ca — also; mām — about Me; nityam — perpetually; tuṣyanti — become pleased; ca — also; ramanti — enjoy transcendental bliss; ca — also.
Превод
Translation
Мислите на моите чисти предани са насочени към мен, животът им е посветен на служене на мен; те изпитват висше удовлетворение и блаженство да се просвещават един друг в разговори за мен.
The thoughts of My pure devotees dwell in Me, their lives are fully devoted to My service, and they derive great satisfaction and bliss from always enlightening one another and conversing about Me.
Пояснение
Purport
Чистите предани, чиито характерни качества са споменати тук, са напълно заети с трансцендентално любовно служене на Бога. Мислите им не могат да бъдат отклонени от лотосовите нозе на Кр̣ш̣н̣а. Разговорите им са само на трансцендентални теми. В този стих са описани типичните признаци на чистите предани. Те са заети двайсет и четири часа в денонощието с възхвала на качествата и забавленията на Върховния Бог. Сърцата и душите им са постоянно потопени в Кр̣ш̣н̣а и те изпитват удоволствие да разговарят за него с другите предани.
Pure devotees, whose characteristics are mentioned here, engage themselves fully in the transcendental loving service of the Lord. Their minds cannot be diverted from the lotus feet of Kṛṣṇa. Their talks are solely on the transcendental subjects. The symptoms of the pure devotees are described in this verse specifically. Devotees of the Supreme Lord are twenty-four hours daily engaged in glorifying the qualities and pastimes of the Supreme Lord. Their hearts and souls are constantly submerged in Kṛṣṇa, and they take pleasure in discussing Him with other devotees.
В началния етап на предано служене те се наслаждават на трансцендентално удоволствие от самото служене, а в зрелия стадий действително изпитват любов към Бога. От тази трансцендентална позиция те могат да вкусят висшето съвършенство, което Бог проявява в своята обител. Бог Чайтаня сравнява трансценденталното предано служене със семе в сърцето на живото същество. От безбройните живи същества, пътуващи по различните планети на Вселената, малцина са щастливи да срещнат чист предан и така да разберат преданото служене. Преданото служене е като семе; ако бъде посято в сърцето на човек и той непрестанно слуша и повтаря Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе, то дава плодове, както семето на едно дърво дава плодове, когато се полива редовно. Духовното растение на преданото служене постепенно израства, преминава през покривалото на материалната вселена и влиза в брахмаджьоти сиянието на духовното небе. В духовното небе това растение израства все повече и повече, докато стигне най-висшата планета, наречена Голока Вр̣нда̄вана, върховната планета на Кр̣ш̣н̣а. Най-накрая растението приема подслон в лотосовите нозе на Кр̣ш̣н̣а и остава там. Както едно растение дава цветове и плодове, така и растението на преданото служене ражда плодове и поливането му под формата на възпяване и слушане продължава. Растението на преданото служене е изцяло описано в Чайтаня чарита̄мр̣та (Мадхя лӣла̄, деветнайсета глава). Там е обяснено, че когато то се подслони в лотосовите нозе на Върховния, човек бива напълно погълнат от любов към Бога. Тогава той не може да живее дори миг без досег с Върховния Бог, също както рибата не може да живее без вода. В такова състояние преданият наистина постига трансцендентални качества, общувайки с Върховния Бог.
In the preliminary stage of devotional service they relish the transcendental pleasure from the service itself, and in the mature stage they are actually situated in love of God. Once situated in that transcendental position, they can relish the highest perfection which is exhibited by the Lord in His abode. Lord Caitanya likens transcendental devotional service to the sowing of a seed in the heart of the living entity. There are innumerable living entities traveling throughout the different planets of the universe, and out of them there are a few who are fortunate enough to meet a pure devotee and get the chance to understand devotional service. This devotional service is just like a seed, and if it is sown in the heart of a living entity, and if he goes on hearing and chanting Hare Kṛṣṇa, Hare Kṛṣṇa, Kṛṣṇa Kṛṣṇa, Hare Hare/ Hare Rāma, Hare Rāma, Rāma Rāma, Hare Hare, that seed fructifies, just as the seed of a tree fructifies with regular watering. The spiritual plant of devotional service gradually grows and grows until it penetrates the covering of the material universe and enters into the brahma-jyotir effulgence in the spiritual sky. In the spiritual sky also that plant grows more and more until it reaches the highest planet, which is called Goloka Vṛndāvana, the supreme planet of Kṛṣṇa. Ultimately, the plant takes shelter under the lotus feet of Kṛṣṇa and rests there. Gradually, as a plant grows fruits and flowers, that plant of devotional service also produces fruits, and the watering process in the form of chanting and hearing goes on. This plant of devotional service is fully described in the Caitanya-caritāmṛta (Madhya-līlā, Chapter Nineteen). It is explained there that when the complete plant takes shelter under the lotus feet of the Supreme Lord, one becomes fully absorbed in love of God; then he cannot live even for a moment without being in contact with the Supreme Lord, just as a fish cannot live without water. In such a state, the devotee actually attains the transcendental qualities in contact with the Supreme Lord.
Шрӣмад Бха̄гаватам е пълен с разкази за отношенията между Върховния и неговите предани, затова е много скъп на преданите, както се казва в самия Бха̄гаватам (12.13.18). Шрӣмад-бха̄гаватам̇ пура̄н̣ам амалам̇ яд ваиш̣н̣ава̄на̄м̇ приям. В него не се говори нищо за материални дейности, икономическо развитие, сетивно наслаждение или освобождение. Шрӣмад Бха̄гаватам е единственото произведение, в което изцяло се описва трансценденталната природа на Върховния Бог и неговите предани. Себеосъзналите се души в Кр̣ш̣н̣а съзнание непрекъснато изпитват удоволствие, слушайки тази трансцендентална литература, както един младеж и една девойка се наслаждават на общуването си.
The Śrīmad-Bhāgavatam is also full of such narrations about the relationship between the Supreme Lord and His devotees; therefore the Śrīmad-Bhāgavatam is very dear to the devotees, as stated in the Bhāgavatam itself (12.13.18). Śrīmad-bhāgavataṁ purāṇam amalaṁ yad vaiṣṇavānāṁ priyam. In this narration there is nothing about material activities, economic development, sense gratification or liberation. Śrīmad-Bhāgavatam is the only narration in which the transcendental nature of the Supreme Lord and His devotees is fully described. Thus the realized souls in Kṛṣṇa consciousness take continual pleasure in hearing such transcendental literatures, just as a young boy and girl take pleasure in association.