ТЕКСТ 3
TEXT 3
Текст
Texte
ветти лока-махешварам
асаммӯд̣хах̣ са мартйеш̣у
сарва-па̄паих̣ прамучяте
vetti loka-maheśvaram
asammūḍhaḥ sa martyeṣu
sarva-pāpaiḥ pramucyate
Дума по дума
Synonyms
ях̣ – всеки, който; ма̄м – мен; аджам – неродения; ана̄дим – без начало; ча – също; ветти – познава; лока – на планетите; маха̄-ӣшварам – върховният господар; асаммӯд̣хах̣ – незаблуден; сах̣ – той; мартйеш̣у – сред смъртните; сарва-па̄паих̣ – от всички греховни последици; прамучяте – се освобождава.
yaḥ: quiconque; mām: Me; ajam: non né; anādim: sans commencement; ca: aussi; vetti: sait; loka: des planètes; mahā-īśvaram: maître suprême; asammūḍhaḥ: non illusionné; saḥ: il; martyeṣu: parmi ceux qui sont sujets à la mort; sarva-pāpaiḥ: de toutes les suites des péchés; pramucyate: est délivré.
Превод
Translation
Този, който ме познава като нероден, безначален, Върховен Бог на всички светове – единствено той, незаблуден сред хората, се освобождава от всички грехове.
Celui-là seul, sans illusion parmi les hommes, qui Me sait non né, sans commencement et souverain de toutes les planètes, se libère à jamais du péché.
Пояснение
Purport
Както се казва в седма глава (7.3) мануш̣я̄н̣а̄м̇ сахасреш̣у кашчид ятати сиддхайе – тези, които се опитват да се издигнат до нивото на духовно осъзнаване, не са обикновени хора. Те стоят по-високо от милионите обикновени хора, които нямат представа за духовното осъзнаване. А от всички, които наистина се опитват да осъзнаят духовното си положение, най-издигнат духовно е достигналият до разбирането, че Кр̣ш̣н̣а е Върховната Божествена Личност, нероденият господар на всичко. Само на това ниво, проумял върховната позиция на Кр̣ш̣н̣а, човек е напълно освободен от всички греховни последици.
Comme le mentionnait le troisième verset du septième chapitre (manuṣyāṇāṁ sahasreṣu kaścid yatati siddhaye), ceux qui tentent de se réaliser spirituellement ne sont pas des hommes ordinaires. Ils s’élèvent au-dessus des millions d’êtres qui ne savent rien de la réalisation spirituelle. Et parmi ceux qui s’efforcent de connaître leur identité spirituelle, ceux qui parviennent à comprendre que Kṛṣṇa est Dieu, la Personne Suprême, le Non-né, le possesseur de tout ce qui est, connaissent la réalisation spirituelle la plus haute. À ce stade seulement, pleinement conscients de la position suprême de Kṛṣṇa, peuvent-ils s’affranchir complètement des conséquences de leurs actes.
Тук Бог е описан с думата аджа („нероден“), но Той се различава от живите същества, описани във втора глава също като аджа. Бог се различава от тези, които умират и се раждат поради материална привързаност. Обусловените души сменят телата си, но неговото тяло не се променя. Дори когато идва в този материален свят, Той идва все същият, нероден; затова в четвърта глава се казва, че Бог не е под влияние на нисшата материална енергия; Той винаги е във висшата енергия.
Dans ce verset, le mot aja, « non-né », s’applique, non pas à l’être distinct, comme ce fut le cas dans le second chapitre, mais à Dieu. Le Seigneur diffère des âmes conditionnées qui, par attachement matériel, doivent naître et mourir. Tandis que le corps des âmes conditionnées change sans cesse, le Sien demeure immuable: Il reste non né, même lorsqu’Il descend dans l’univers matériel. Aussi le quatrième chapitre a-t-il montré qu’en vertu de Sa puissance interne le Seigneur n’est jamais assujetti à l’énergie inférieure (l’énergie matérielle). Il Se situe toujours dans l’énergie supérieure.
Тук думите ветти лока-махешварам означават, че Бог Кр̣ш̣н̣а е върховният господар на планетарните системи във Вселената; и това трябва да ни е ясно. Той е съществувал преди творението и се различава от него. Всички полубогове са сътворени в материалния свят, но за Кр̣ш̣н̣а се казва, че не е сътворен. Кр̣ш̣н̣а се различава дори от великите полубогове като Брахма̄ и Шива. И понеже е създателят на Брахма̄, Шива и другите полубогове, Той е Върховната Личност на всички планети.
Dans ce verset, les mots vetti loka-maheśvaram indiquent que l’on doit savoir que Kṛṣṇa est le possesseur suprême de tous les systèmes planétaires de l’univers. Distinct de Sa création, Il existait avant elle. Il n’a pas, comme les devas, été créé avec le monde matériel. On ne saurait donc même L’assimiler aux plus illustres devas de l’univers, Brahmā et Śiva. Parce qu’Il est leur créateur et celui de tous les autres devas, Il est, dans toutes les planètes, la Suprême Personne.
Следователно Шрӣ Кр̣ш̣н̣а се различава от всичко сътворено и всеки, който го познава като несътворен, незабавно се освобождава от греховните последици. Освобождението от греховни дейности осигурява знание за Върховния Бог. Според Бхагавад-гӣта̄ Той може да бъде опознат само с предано служене, а не с други методи.
Quiconque sait Kṛṣṇa distinct de tout ce qui est créé est aussitôt affranchi des effets de ses actes coupables – ce qui est indispensable pour connaître le Seigneur Suprême. La Bhagavad-gītā nous explique que cette connaissance ne peut venir que du service de dévotion.
Не би трябвало да приемаме Кр̣ш̣н̣а за човешко същество. Както вече се каза, само глупакът го смята за човешко същество. По друг начин това се потвърждава и тук. Който не е глупак и е достатъчно интелигентен да разбере истинската позиция на Бога, винаги е свободен от греховни последици.
Nous ne devons jamais voir Kṛṣṇa comme un homme ordinaire. Les versets précédents l’ont clairement affirmé: croire que Kṛṣṇa est semblable au commun des hommes ne peut être que le fait d’un sot. Nous retrouvons ici la même idée, mais sous un angle différent. Celui qui, au contraire du sot, possède assez d’intelligence pour comprendre la position immanente de Dieu, se voit à jamais délivré des répercussions de ses péchés.
Кр̣ш̣н̣а е известен като син на Девакӣ, тогава как е възможно да бъде нероден? Това се обяснява в Шрӣмад Бха̄гаватам: когато се явява пред Девакӣ и Васудева, Той е роден не като обикновено дете. Той се появява в първоначалната си форма и едва след това се превръща в обикновено дете.
On pourrait se demander comment il est possible que Kṛṣṇa soit non né puisqu’on Le connaît en tant que fils de Devakī. Le Śrīmad-Bhāgavatam l’explique: Kṛṣṇa ne prit pas naissance comme un enfant ordinaire. Il Se transforma en nourrisson seulement après être apparu devant Ses parents sous Sa forme originelle.
Всичко, извършено под ръководството на Кр̣ш̣н̣а, е трансцендентално. То не се замърсява от материални последици, които може да са благоприятни или неблагоприятни. Схващането, че в материалния свят има благоприятни и неблагоприятни неща, е в известна степен умозрително, защото в материалния свят няма нищо благоприятно. В него всичко е неблагоприятно, самата материална природа е неблагоприятна. Ние само си въобразяваме, че тя е благоприятна. Истинската благоприятност зависи от дейностите в Кр̣ш̣н̣а съзнание в дух на преданост и служене. Затова, ако въобще искаме дейностите ни да бъдат благоприятни, трябва да действаме съобразно наставленията на Върховния Бог. Тези наставления са изложени в авторитетни писания като Шрӣмад Бха̄гаватам и Бхагавад-гӣта̄ или се дават от истински духовен учител. Духовният учител е представител на Бога и неговото наставление е пряко наставление на Върховния Бог. Духовният учител, святите личности и писанията напътстват по един и същ начин. Няма противоречие между тези три източника. Всяко действие, извършено под такова ръководство, е освободено от последиците на благочестивите или неблагочестиви дейности в материалния свят. Трансценденталното отношение на един предан към дейността е всъщност отношение на отречение и се нарича сання̄са. Както се казва в първия стих от шеста глава на Бхагавад-гӣта̄, този, който действа от чувство за дълг, защото това му е наредено от Върховния Бог, и който не се възползва от плодовете на своите дейности (ана̄шритах̣ карма-пхалам), е наистина в отречение. Истински сання̄сӣ и йогӣ е този, който действа под ръководството на Върховния Бог, а не просто е облякъл дрехата на сання̄сӣ или е псевдо-йогӣ.
Tout acte accompli sous la tutelle du Seigneur est transcendantal et ne peut être souillé par aucune réaction matérielle, favorable ou défavorable. D’ailleurs, les notions de favorable et de défavorable dans l’univers matériel ne sont ni plus ni moins que des créations mentales, car rien en ce monde n’est propice. Tout y est de mauvais augure, puisque c’est le propre de la nature matérielle d’être ainsi. Y voir d’heureux auspices est pure imagination. Seuls sont propices les actes accomplis dans la conscience de Kṛṣṇa, dans la dévotion et le service. Donc, si nous souhaitons rendre nos actes favorables, nous devons nous conformer aux directives du Seigneur Suprême, transmises par les Écritures révélées comme la Bhagavad-gītā ou le Śrīmad-Bhāgavatam, ou à celles d’un maître spirituel authentique. Le maître spirituel étant le représentant de Kṛṣṇa, ses instructions sont celles du Seigneur Suprême. Le maître spirituel, les sages et les Écritures, donnent exactement le même enseignement. Ils ne se contredisent pas. Tout acte accompli sous leur autorité n’entraîne donc pas les conséquences qu’engendrent les actes matériels coupables ou vertueux. L’attitude transcendantale du dévot dans toutes ses activités constitue le véritable renoncement, le sannyāsa. Dans le premier verset du sixième chapitre, nous avons vu que celui qui agit par devoir, conformément à la volonté du Seigneur Suprême, et qui ne recherche pas les fruits de ses actes (anāśritaḥ karma-phalam) est le vrai renonçant. Celui qui agit sous la conduite du Seigneur Suprême est le véritable sannyāsī, le véritable yogī, et non pas le pseudo-yogī ou l’homme qui ne fait que porter l’habit du sannyāsī.