Skip to main content

Бхагавад-гӣта̄ такава, каквато е 10.12-13

Текст

арджуна ува̄ча
парам брахма парам дха̄ма
павитрам парамам бхава̄н
пуруш̣ам ша̄шватам дивям
а̄ди-девам аджам вибхум
а̄хус тва̄м р̣ш̣аях̣ сарве
деварш̣ир на̄радас татха̄
асито девало вя̄сах̣
сваям чаива бравӣш̣и ме

Дума по дума

арджунах̣ ува̄ча – Арджуна каза; парам – върховната; брахма – истина; парам – върховното; дха̄ма – убежище; павитрам – чиста; парамам – върховна; бхава̄н – Ти; пуруш̣ам – личност; ша̄шватам – вечен; дивям – трансцендентален; а̄ди-девам – изначалният Бог; аджам – нероденият; вибхум – най-великият; а̄хух̣ – казвам; тва̄м – на теб; р̣ш̣аях̣ – мъдреци; сарве – всички; дева-р̣ш̣их̣ – мъдрецът сред полубоговете; на̄радах̣ – На̄рада; татха̄ – също; аситах̣ – Асита; девалах̣ – Девала; вя̄сах̣ – Вя̄са; сваям – лично; ча – също; ева – със сигурност; бравӣш̣и – Ти обясняваш; ме – на мен.

Превод

Арджуна каза: Ти си Върховната Божествена Личност, крайното убежище, най-чистият, Абсолютната Истина. Ти си вечната изначална личност; трансцендентален, нероден и най-велик. Всички велики мъдреци, като На̄рада, Асита, Девала, Вя̄са, потвърждават тази истина за теб, а сега и Ти самият ми я заявяваш.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: В тези два стиха Бог дава възможност на Ма̄я̄ва̄дӣ философа да разбере, че Върховният се различава от индивидуалната душа. След като изслушва четирите най-важни стиха от Бхагавад-гӣта̄ (10.8 – 11), Арджуна се освобождава напълно от всички съмнения и приема Кр̣ш̣н̣а за Върховната Божествена Личност. Той категорично заявява: „Ти си парам брахма, Върховната Божествена Личност“. А преди това Кр̣ш̣н̣а посочи, че Той е източникът на всичко и на всекиго. Всеки полубог, всяко човешко същество зависи от него. Поради невежество хората и полубоговете си мислят, че са абсолютни и независими от Върховната Божествена Личност. Това невежество се премахва с предано служене, както вече беше обяснено от Бога в предишния стих. Сега, по негова милост, Арджуна го приема за Върховна Истина в съгласие с предписанията на Ведите. Той нарича Кр̣ш̣н̣а Върховна Божествена Личност, Абсолютна Истина, не за да го ласкае като близък приятел. Всичко казано от Арджуна в тези два стиха се потвърждава и от ведическата истина. Ведическите предписания утвърждават, че само който приеме преданото служене, може да разбере Върховния Бог; другите не могат. Всяка дума на Арджуна в този стих се потвърждава от Ведите.

В Кена Упаниш̣ад се казва: всичко се намира във Върховния Брахман; а Кр̣ш̣н̣а вече обясни, че всичко се намира в него. Мун̣д̣ака Упаниш̣ад утвърждава, че Върховният Бог, у когото се намира всичко, може да бъде осъзнат само от личности, постоянно мислещи за него. Непрестанната мисъл за Кр̣ш̣н̣а се нарича смаран̣ам, един от методите на предано служене. Единствено чрез предано служене на Кр̣ш̣н̣а човек може да разбере позицията си и да се освободи от това материално тяло.

Във Ведите Върховният Бог е приеман за най-чистия от чистите. Този, който разбира, че Кр̣ш̣н̣а е най-чистият от чистите, се пречиства от греховните дейности. Той не може да се освободи от тях, ако не се отдаде на Върховния. Арджуна приема Кр̣ш̣н̣а като най-чистия и това съответства на ведическите предписания и на твърденията на велики личности, сред които На̄рада е главният.

Кр̣ш̣н̣а е Върховната Божествена Личност, затова би трябвало да медитираме върху него и да се наслаждаваме на взаимната си трансцендентална връзка. Той е върховното съществуване; свободен от телесни нужди, раждане и смърт. Това е потвърдено не само от Арджуна, но и от Ведите, Пура̄н̣ите и историческите хроники. В цялата ведическа литература Кр̣ш̣н̣а е описван по този начин. Самият Върховен Бог също казва в четвърта глава: „Макар и нероден, Аз се появявам на тази земя, за да установя религиозните принципи“. Той е върховният източник; Той няма причина, защото е причината на всички причини и всичко води началото си от него. Това съвършено знание може да се получи по милостта на Върховния Бог.

Тук Арджуна говори по милостта на Кр̣ш̣н̣а. Ако искаме да разберем Бхагавад-гӣта̄, трябва да приемем твърденията на тези два стиха. Това се нарича парампара̄ система, ученическа приемственост. Без ученическата приемственост не може да се разбере Бхагавад-гӣта̄. Това е невъзможно с т.нар. академично образование. За съжаление, гордите с академичното си образование, въпреки многобройните доказателства във ведическата литература, упорито се придържат към схващането, че Кр̣ш̣н̣а е обикновена личност.