Skip to main content

Бхагавад-гӣта̄ такава, каквато е 1.41

Текст

санкаро нарака̄яива
кула-гхна̄на̄м кулася ча
патанти питаро хй еш̣а̄м
лупта-пин̣д̣одака-крия̄х̣

Дума по дума

санкарах̣ – нежелано потомство; нарака̄я – в адски живот; ева – несъмнено; кула-гхна̄на̄м – за тези, които рушат семейството; кулася – за семейството; ча – също; патанти – пропадат; питарах̣ – предци; хи – без съмнение; еш̣а̄м – на тях; лупта – прекратено; пин̣д̣а – предлагане на храна; удака – и вода; крия̄х̣ – обреди.

Превод

Увеличаването на нежелано поколение несъмнено превръща в ад живота и на семейството, и на рушителите на семейните традиции. Прадедите на тези покварени семейства пропадат, защото хората престават да им предлагат храна и вода.

Коментар

Съгласно предписанията на карма-ка̄н̣д̣а е необходимо периодично да се предлага храна и вода на прадедите в семейството. Това предлагане се извършва чрез обожание на Виш̣н̣у, защото всеки, който яде остатъците от храна, предложена на Бог Виш̣н̣у, се освобождава от всички грехове. Понякога прадедите страдат от различни греховни последици, а някои от тях дори не получават грубо материално тяло и са принудени да останат във фини тела като духове. И ако се предлага на предците храна – праса̄дам, това им помага да се освободят от призрачния живот и от много други страдания. Такава помощ на прадедите е семейна традиция и всеки, който не е отдаден на Бога, трябва да спазва тези предписания. Но посветилият живота си на Бога не е длъжен да ги следва. Просто чрез предано служене човек може да избави стотици и хиляди прадеди от всякакви страдания. В Шрӣмад Бха̄гаватам (11.5.41) се казва:

деварш̣и-бхӯта̄пта-нр̣н̣а̄м питР̣̄н̣а̄м
на кинкаро на̄ям р̣н̣ӣ ча ра̄джан
сарва̄тмана̄ ях̣ шаран̣ам шаран̣ям
гато мукундам парихр̣тя картам

„Всеки, който приема подслон в лотосовите нозе на Мукунда (даряващият освобождение), като изоставя различните си задължения и с решителност следва този път, няма дълг към полубоговете, мъдреците, обикновените живи същества, членовете на семейството, човечеството или прадедите.“ Като служи на Върховната Божествена Личност, човек естествено изпълнява задълженията си към всички.