ТЕКСТ 36
TEXT 36
Текст
Texte
хатваита̄н а̄тата̄йинах̣
тасма̄н на̄рха̄ ваям̇ хантум̇
дха̄ртара̄ш̣т̣ра̄н са-ба̄ндхава̄н
сва-джанам̇ хи катхам̇ хатва̄
сукхинах̣ ся̄ма ма̄дхава
hatvaitān ātatāyinaḥ
tasmān nārhā vayaṁ hantuṁ
dhārtarāṣṭrān sa-bāndhavān
sva-janaṁ hi kathaṁ hatvā
sukhinaḥ syāma mādhava
Дума по дума
Synonyms
па̄пам – пороци; ева – несъмнено; а̄шрайет – трябва да ни сполети; асма̄н – нас; хатва̄ – от убиването; ета̄н – всички тези; а̄тата̄йинах̣ – зложелатели; тасма̄т – следователно; на – никога; арха̄х̣ – заслужаващи; ваям – ние; хантум – да убием; дха̄ртара̄ш̣т̣ра̄н – синовете на Дхр̣тара̄ш̣т̣ра; са-ба̄ндхава̄н – заедно с приятели; сва-джанам – роднини; хи – несъмнено; катхам – как; хатва̄ – от убиването; сукхинах̣ – щастливи; ся̄ма – ще станем ли; ма̄дхава – о, Кр̣ш̣н̣а, съпруже на богинята на щастието.
pāpam: le vice; eva: certes; āśrayet: s’abattra; asmān: sur nous; hatvā: en tuant; etān: tous ces; ātatāyinaḥ: agresseurs; tasmāt: par conséquent; na: jamais; arhāḥ: digne; vayam: de nous; hantum: de tuer; dhārtarāṣṭrān: les fils de Dhṛtarāṣṭra; sva-bāndhavān: en même temps que des amis; sva-janam: des proches; hi: certes; katham: comment; hatvā: en tuant; sukhinaḥ: heureux; syāma: deviendrons-nous; mādhava: ô époux de la déesse de la fortune (Kṛṣṇa).
Превод
Translation
Грехът от убиването на зложелателите ще падне върху нас. Затова не е редно да убиваме синовете на Дхр̣тара̄ш̣т̣ра и приятелите си. Какво ще спечелим от това, о, Кр̣ш̣н̣а, съпруже на богинята на щастието? Как може смъртта на нашите роднини да ни направи щастливи?
Nous serions en proie au péché si nous tuions de tels agresseurs. Il serait indigne de nous de faire périr les fils de Dhṛtarāṣṭra et nos amis. Quel en serait le profit, ô Kṛṣṇa, Toi l’époux de la déesse de la fortune ? Comment pourrions-nous être heureux après avoir donné la mort aux nôtres ?
Пояснение
Purport
Ведите описват шест вида тежки престъпници: (1) отровители, (2) подпалвачи, (3) въоръжени нападатели, (4) грабители, (5) окупатори на чужда земя и (6) похитители на жени. Такива зложелатели трябва да бъдат убивани веднага и с това човек не извършва грях. Убиването на подобни престъпници е нормално за обикновените хора, но Арджуна не е обикновен човек. Той е свят по природа и затова искал да постъпи с тях като свят човек. Такава святост обаче не подобава на един кш̣атрия. Този, на когото е поверено управлението на държавата, може да бъде светец, но не и малодушен. Например Бог Ра̄ма е бил толкова свят, че хората и до днес искат да живеят в царството му (ра̄ма-ра̄джя). Но Бог Ра̄ма никога не е показвал малодушие. Когато Ра̄ван̣а отвлича съпругата му Сӣта̄ и по този начин извършва насилие срещу него, Бог Ра̄ма му дава уроци, които нямат равни на себе си в историята на света. Разбира се, в случая с Арджуна не трябва да забравяме, че зложелателите не са обикновени хора, а собственият му дядо, учител, приятели, синове, внуци и други. Затова Арджуна мислел, че с тях не трябва да се отнася толкова строго. Светите личности са съветвани да прощават. За тях тези предписания са по-важни от политиката. Арджуна счел, че вместо да убива роднините си по политически причини, е по-добре да им прости в съответствие с нравствените и религиозни принципи. Той мислел, че убийство в името на преходно материално щастие няма да му донесе нищо добро. В края на краищата царуването и удоволствията не са безконечни, така че защо да рискува живота и вечното си спасение като убие роднините си? Важно е, че Арджуна нарича Кр̣ш̣н̣а „Ма̄дхава“, съпруг на богинята на щастието. Той иска да му каже, че като съпруг на богинята на щастието, не би трябвало да го подтиква към действия, които в крайна сметка ще донесат нещастие. Но Кр̣ш̣н̣а никога не носи нещастие никому, още повече на своите предани.
Les Védas recensent six catégories d’agresseurs: 1) celui qui empoisonne autrui; 2) celui qui incendie une propriété; 3) celui qui attaque autrui avec des armes meurtrières; 4) celui qui s’empare des biens d’autrui; 5) celui qui occupe la terre d’autrui; 6) celui qui s’approprie la femme d’autrui.
Bien que l’homme du commun ait le droit de tuer de tels agresseurs, Arjuna, qui n’est pas un homme ordinaire, qui est d’une nature très vertueuse, souhaite agir saintement. Ce genre de sainteté toutefois, ne convient pas à un kṣatriya. Si le chef d’État qui se respecte doit avoir le caractère d’un saint, il ne doit pas pour autant être lâche. L’avatāra Rāmacandra, pour ne donner qu’un exemple, était si sage qu’aujourd’hui encore les gens voudraient vivre en Son royaume, le rāma-rājya. Jamais Il ne montra signe de couardise. Quand Rāvaṇa L’agressa en enlevant Sa femme, Sītā, Rāmacandra lui donna une leçon sans équivalent dans l’histoire du monde.
Arjuna doit évidemment tenir compte du caractère particulier de ses agresseurs. Il s’agit de son propre grand-père, de son précepteur, de ses amis, fils et petits-fils... Au vu de telles conditions, il ne lui semble pas qu’il faille prendre contre eux les mesures sévères prescrites pour les agresseurs ordinaires. D’autant que les Écritures enjoignent aux saints hommes de pardonner. En un mot, il lui semble plus important, conformément à la religion et à la sagesse, d’accorder le pardon plutôt que de tuer les membres de sa famille et ses compatriotes pour répondre simplement à des impératifs politiques. Leur mort n’amènerait qu’un bonheur temporaire. Les plaisirs de la royauté étant éphémères, devrait-il risquer sa vie et son salut éternel pour un si maigre profit ?
Arjuna donne à Kṛṣṇa le nom très révélateur de Mādhava, époux de la déesse de la fortune. Il veut faire remarquer à Kṛṣṇa que puisqu’Il est l’époux de la déesse de la fortune, Il ne devrait pas l’engager dans un combat qui sera finalement la cause de sa mauvaise fortune. Mais Kṛṣṇa n’est jamais cause d’infortune pour quiconque, et certainement pas pour ceux qui Lui sont entièrement dévoués.