Skip to main content

Бхагавад-гӣта̄ такава, каквато е 1.28

Текст

арджуна ува̄ча
др̣ш̣т̣вемам сва-джанам кр̣ш̣н̣а
юютсум самупастхитам
сӣданти мама га̄тра̄н̣и
мукхам ча паришуш̣яти

Дума по дума

арджунах̣ ува̄ча – Арджуна каза; др̣ш̣т̣ва̄ – след като видях; имам – всички тези; сва-джанам – роднини; кр̣ш̣н̣а – о, Кр̣ш̣н̣а; юютсум – всички с боен дух; самупастхитам – присъстващи; сӣданти – треперят; мама – моите; га̄тра̄н̣и – крайници на тялото; мукхам – уста; ча – също; паришуш̣яти – пресъхва.

Превод

Арджуна каза: Мой скъпи Кр̣ш̣н̣а, като виждам приятелите и роднините си да стоят пред мен с желание за бой, усещам как крайниците ми потръпват и устата ми пресъхва.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Истинските предани на Бога притежават добродетели, присъщи на светците и полубоговете, докато хората без преданост, дори да са образовани и културни от материална гледна точка, нямат свят характер. Арджуна бил обхванат от състрадание към своите роднини и приятели, когато ги видял на бойното поле, готови да се сражават помежду си. Той съчувствал на войниците си още от самото начало, но сега изпитал състрадание и към бойците от противниковата армия, защото виждал неизбежната им смърт. Докато мислел така, крайниците на тялото му се разтреперили и устата му пресъхнала. Донякъде той бил изненадан от войнствения дух на всички. Почти цялата общност, почти всичките му кръвни роднини дошли да се сражават срещу него. Това било съкрушително за такъв добросърдечен предан като Арджуна. Въпреки че тук не е споменато, човек лесно може да си представи как не само ръцете и краката на Арджуна треперят и устата му пресъхва, но и как той плаче от състрадание. Всичко това свидетелства не за слабостта му, а за неговата доброта, присъща на чистия предан на Бога. Затова се казва:

яся̄сти бхактир бхагаватй акин̃чана̄
сарваир гун̣аис татра сама̄сате сура̄х̣
хара̄в абхактася куто махад-гун̣а̄
мано-ратхена̄сати дха̄вато бахих̣

„Този, който има безрезервна преданост към Бога, е надарен с всички достойнства на полубоговете. Но човек, който не е предан на Бога, притежава само маловажни, светски качества, защото постоянно се води по ума си и не може да устои на изкушенията на материалната природа“ (Шрӣмад Бха̄гаватам 5.18.12).