Skip to main content

Бхагавад-гӣта̄ такава, каквато е 1.21-22

Текст

арджуна ува̄ча
сенайор убхайор мадхйе
ратхам̇ стха̄пая ме 'чюта
я̄вад ета̄н нирӣкш̣е 'хам̇
йоддху-ка̄ма̄н авастхита̄н
каир мая̄ саха йоддхавям
асмин ран̣а-самудяме

Дума по дума

арджунах̣ ува̄ча – Арджуна каза; сенайох̣ – на армиите; убхайох̣ – и двете; мадхйе – между; ратхам – колесницата; стха̄пая – установи; ме – мой; ачюта – о, непогрешими; я̄ват – докато; ета̄н – всички тези; нирӣкш̣е – да видя; ахам – аз; йоддху-ка̄ма̄н – желаейки да се сражават; авастхита̄н – строени на бойното поле; каих̣ – с които; мая̄ – с мен; саха – заедно; йоддхавям – трябва да се сражава; асмин – в тази; ран̣а – борба; самудяме – в опита.

Превод

Арджуна каза: О, непогрешими, моля те, изведи колесницата между двете армии, за да видя дошлите да се сражават – тези, с които трябва да премеря сили във великата битка.

Пояснение

Въпреки че Бог Кр̣ш̣н̣а е Върховната Личност, от безпричинна милост Той е готов да служи на приятеля си. Той не престава да обича своите предани, затова е наречен тук „непогрешим“. Като колесничар Кр̣ш̣н̣а трябва да изпълнява заповедите на Арджуна и понеже не се поколебава да направи това, Арджуна го нарича „непогрешим“. Въпреки че приема да бъде колесничар, Той запазва върховната си позиция. При всички обстоятелства Той е Върховният Бог, Хр̣ш̣ӣкеша, господарят на сетивата. Връзката между Бога и неговия слуга е много нежна и духовна. Слугата е винаги готов да служи на Бога и по същия начин Бог търси удобен случай да служи на преданите си. Той изпитва много по-голямо удоволствие, когато негов чист предан приеме позицията да му заповядва, отколкото, когато Той самият заповядва. Тъй като Бог е върховен, всички са подчинени и никой не може да му дава заповеди. При всички обстоятелства Той остава безспорен господар, но приема заповедите на своя предан и изпитва от това трансцендентално удоволствие.

Като чист предан на Бога Арджуна не желаел да се сражава срещу братовчедите си, но бил принуден да излезе на бойното поле поради упорството на Дурьодхана, който отхвърлял каквото и да било мирно уреждане на конфликта. Затова Арджуна нямал търпение да види кои водещи личности присъстват на бойното поле. Въпреки че вече не стоял въпросът за постигане на мир, той пожелал да ги види отново, за да разбере до каква степен са решени да вземат участие в една братоубийствена война.