Бхагавад-гӣта̄ такава, каквато е 1.16-18
Текст
кунтӣ-путро юдхиш̣т̣хирах̣
накулах̣ сахадеваш ча
сугхош̣а-ман̣ипуш̣пакау
шикхан̣д̣ӣ ча маха̄-ратхах̣
дхр̣ш̣т̣адюмно вира̄т̣аш ча
са̄тякиш ча̄пара̄джитах̣
сарвашах̣ пр̣тхивӣ-пате
саубхадраш ча маха̄-ба̄хух̣
шан̇кха̄н дадхмух̣ пр̣тхак пр̣тхак
Дума по дума
ананта-виджаям – раковината, наречена Анантавиджая; ра̄джа̄ – царят; кунтӣ-путрах̣ – синът на Кунтӣ; юдхиш̣т̣хирах̣ – Юдхиш̣т̣хира; накулах̣ – Накула; сахадевах̣ – Сахадева; ча – и; сугхош̣а-ман̣ипуш̣пакау – раковините, наречени Сугхош̣а и Ман̣ипуш̣пака; ка̄шях̣ – царят на Ка̄шӣ (Ва̄ра̄н̣асӣ); ча – и; парама-иш̣у-а̄сах̣ – знаменитият стрелец с лък; шикхан̣д̣ӣ – Шикхан̣д̣ӣ; ча – също; маха̄-ратхах̣ – който може да се сражава сам срещу хиляди; дхр̣ш̣т̣адюмнах̣ – Дхр̣ш̣т̣адюмна (синът на цар Друпада); вира̄т̣ах̣ – Вира̄т̣а (принцът, който дава убежище на предрешените Па̄н̣д̣ави, докато те са в изгнание); ча – също; са̄тяких̣ – Са̄тяки (друго име на Ююдха̄на, колесничаря на Бог Кр̣ш̣н̣а); ча – и; апара̄джитах̣ – който никога не е побеждаван; друпадах̣ – Друпада, царят на Па̄н̃ча̄ла; драупадея̄х̣ – синовете на Драупадӣ; ча – също; сарвашах̣ – всички; пр̣тхивӣ-пате – о, Царю; саубхадрах̣ – Абхиманю, синът на Субхадра̄; ча – също; маха̄-ба̄хух̣ – могъщо въоръжени; шан̇кха̄н – раковини; дадхмух̣ – наду; пр̣тхак пр̣тхак – всеки поотделно.
Превод
Цар Юдхиш̣т̣хира, синът на Кунтӣ, наду раковината си Анантавиджая, а Накула и Сахадева надуха своите – Сугхош̣а и Ман̣ипуш̣пака. О, царю, знаменитият стрелец с лък – царят на Ка̄шӣ, великият воин Шикхандӣ, Дхр̣ш̣т̣адюмна, Вира̄т̣а, непобедимият Са̄тяки, Друпада, синовете на Драупадӣ и други воини, като силноръкия син на Субхадра̄, също надуха раковините си.
Пояснение
Сан̃джая много тактично уведомил цар Дхр̣тара̄ш̣т̣ра, че неблагоразумната му политика – да измами синовете на Па̄н̣д̣у и да постави на трона собствените си синове не заслужава похвала. Налице били всички знаци, че цялата династия Куру ще бъде избита в тази голяма битка. От прадядото Бхӣш̣ма до внуци като Абхиманю и останалите, включително царете на много държави по света – всички били обречени на гибел. До тази катастрофа се стига по вина на цар Дхр̣тара̄ш̣т̣ра, който поощрявал политиката на синовете си.