Бхагавад-гӣта̄ такава, каквато е 1.14
Текст
махати сяндане стхитау
ма̄дхавах̣ па̄н̣д̣аваш чаива
дивяу шан̇кхау прададхматух̣
Дума по дума
татах̣ – след това; шветаих̣ – с бели; хаяих̣ – коне; юкте – бяха впрегнати; махати – в голяма; сяндане – колесница; стхитау – разположени; ма̄дхавах̣ – Кр̣ш̣н̣а (съпругът на богинята на щастието); па̄н̣д̣авах̣ – Арджуна (синът на Па̄н̣д̣у); ча – също; ева – несъмнено; дивяу – божествени; шан̇кхау – раковини; прададхматух̣ – зазвучаха.
Превод
От другата страна Бог Кр̣ш̣н̣а и Арджуна, изправени във великолепна колесница, теглена от бели коне, надуха божествените си раковини.
Пояснение
Раковините на Кр̣ш̣н̣а и Арджуна са описани като божествени, за разлика от раковината на Бхӣш̣мадева. Звукът на божествените раковини подсказва, че противниковата армия няма шанс за победа, защото Кр̣ш̣н̣а е на страната на Па̄н̣д̣авите. Джаяс ту па̄н̣д̣у-путра̄н̣а̄м̇ йеш̣а̄м̇ пакш̣е джана̄рданах̣. Победата съпътства личности като синовете на Па̄н̣д̣у, защото Бог Кр̣ш̣н̣а е близък с тях. Винаги край Бога е и богинята на щастието – тя никога не се отделя от съпруга си. Ето защо победа и сполука очаквали Арджуна, за което свидетелства трансценденталният звук от раковината на Виш̣н̣у, Бог Кр̣ш̣н̣а. Освен това колесницата, в която седели двамата приятели, била подарена на Арджуна от Агни (бога на огъня), а с нея могат да бъдат завоювани всички посоки в трите свята.