Skip to main content

Бхагавад-гӣта̄ такава, каквато е 1.12

Текст

тася сан̃джанаян харш̣ам
куру-вр̣ддхах̣ пита̄махах̣
симха-на̄дам винадьоччаих̣
шанкхам дадхмау прата̄пава̄н

Дума по дума

тася – негово; сан̃джанаян – нарастващо; харш̣ам – добро настроение; куру-вр̣ддхах̣ – прадядото на династията Куру (Бхӣш̣ма); пита̄махах̣ – дядото; симха-на̄дам – звук, подобен на лъвски рев; винадя – вибрирайки; уччаих̣ – много силно; шанкхам – раковина; дадхмау – надува; прата̄па-ва̄н – доблестният.

Превод

Тогава великият и доблестен Бхӣш̣ма, прадядо на династията Куру и дядо на бойците, зарадва Дурьодхана, като наду с всичка сила раковината си, от която се разнесе звук, подобен на лъвски рев.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Старейшината на династията Куру е разбрал вътрешното настроение на внука си Дурьодхана. С естествено състрадание към него той искал да го насърчи и надул силно раковината си, утвърждавайки своята позиция на лъв между воините. Косвено, чрез символиката на раковината, той загатнал на потиснатия Дурьодхана, че няма шанс за победа в битката, защото Върховният Бог Кр̣ш̣н̣а е на страната на противника. Въпреки това негов дълг било да ръководи сражението и да не щади силите си в боя.