Бхагавад-гӣта̄ е широко разпространено и четено теистично произведение, обобщено в Гӣта̄ ма̄ха̄тмя (Възхвала на Гӣта̄). Там се казва, че човек трябва да чете Бхагавад-гӣта̄ много внимателно с помощта на учител, предан на Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, и да се опита да я разбере без тълкувания, продиктувани от лични мотиви. Пример за правилното ѝ разбиране присъства в самата Бхагавад-гӣта̄. Това е начинът, по който Арджуна разбира учението, след като чува Гӣта̄ непосредствено от Бога. Ако някой има щастието да разбере Бхагавад-гӣта̄ в тази безпристрастна ученическа приемственост, той ще постигне цялата мъдрост на Ведите и другите свещени писания по света. В Бхагавад-гӣта̄ читателят ще намери всичко, което се съдържа в останалите писания, но ще открие и неща, които не могат да бъдат намерени никъде другаде. В това се състои уникалността на Гӣта̄. Тя е съвършено теистично учение, защото е изговорена непосредствено от Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност.

Обсъжданите между Дхр̣тара̄ш̣т̣ра и Сан̃джая теми, описани в Маха̄бха̄рата, оформят основният принцип на тази велика философия. Беседата протича на бойното поле Курукш̣етра – свято място за поклонение от незапомнени ведически времена. Учението е изговорено от Бога, Върховната Личност, когато Той лично присъства на тази планета, за да даде напътствия на човечеството.

Думата дхарма-кш̣етра (място, където се извършват религиозни ритуали) е важна, защото Върховната Божествена Личност присъства на бойното поле Курукш̣етра на страната на Арджуна. Дхр̣тара̄ш̣т̣ра, бащата на рода Куру, не е сигурен дали синовете му ще спечелят крайната победа. Обзет от съмнение, той пита секретаря си Сан̃джая: „Какво направиха?“. Той е наясно, че синовете му и синовете на по-малкия му брат, Па̄н̣д̣у, са се събрали в местността Курукш̣етра, твърдо решени да се сражават. Все пак запитването му е важно. Той не желае споразумение между братовчедите, но се безпокои за съдбата на синовете си и за изхода на битката. Тъй като сражението ще се води на Курукш̣етра, според Ведите място, почитано дори от небесните обитатели, Дхр̣тара̄ш̣т̣ра се бои от влиянието, което святото място може да окаже върху изхода на сражението. Той знае много добре, че това ще повлияе благоприятно на Арджуна и другите синове на Па̄н̣д̣у, защото по природа те са благочестиви. Сан̃джая е ученик на Вя̄са и по милостта на Вя̄са, дори от стаята на Дхр̣тара̄ш̣т̣ра, той може да вижда Курукш̣етра. По тази причина Дхр̣тара̄ш̣т̣ра го пита какво е положението на бойното поле.

Синовете на Па̄н̣д̣у и синовете на Дхр̣тара̄ш̣т̣ра принадлежат към една и съща династия, но въпросът на Дхр̣тара̄ш̣т̣ра разкрива начина му на мислене. Той съзнателно причислява към рода Куру само синовете си, като изолира синовете на Па̄н̣д̣у от семейното наследство. Това показва особеното отношение на Дхр̣тара̄ш̣т̣ра към племенниците му, синовете на Па̄н̣д̣у. Но още от самото начало става ясно, че както се плеви оризище, така на свещеното поле Курукш̣етра, където присъства бащата на религията, Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, ще бъдат изкоренени всички бурени (сина на Дхр̣тара̄ш̣т̣ра – Дурьодхана и други) и че победа по милостта на Бога ще удържат истински благочестивите личности начело с Юдхиш̣т̣хира. Това е смисълът на думите дхарма-кш̣етре и куру-кш̣етре в допълнение към тяхното ведическо и историческо значение.